Оставих частта, че това няма да е необходимо този път.
Мъчейки се да направя гласа си по мек, попитах.
— Помниш ли, когато бях осакатен от онези новородени? Ти какво ми каза?
Чаках, но тя не ми отговори. Стисна устните си.
— Ти ми каза да бъда добър и да послушам Чарли — напомних й аз. — А какво направих? Послушах вампира. Заради теб.
— Послуша го, защото беше правилното решение.
— Добре — избери, която искаш версия.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Сега не е най-правилното нещо, което трябва да се направи.
Втренчи се в огромния си стомах и прошепна под дъх.
— Няма да го убия.
Ръцете ми отново се разтрепереха.
— Оу, не бях уж прекрасната новина. Здраво юначе, а? Трябваше да донеса малко сини балони.
Лицето й порозовя. Цветът беше, толкова хубав — почувствах се, сякаш в стомаха ми ме е пронизал нож. Назъбен нож, остър и ръждясал.
Щях да изгубя контрол. Отново.
— Не знам, дали е момче — леко сънливо, призна тя. — Ултразвукът не проработи. Мембраната около бебето е твърде дебела — като тяхната кожа. За това, той е една малка мистерия. Но в главата ми, винаги е момче.
— Не е някакво красиво дете, Бела.
— Ще видим — почти самодоволно каза тя.
— Ти няма — озъбих се аз.
— Голям песимист си, Джейк. В действителност има много голям шанс да се измъкна от това.
Не можех да отговоря. Погледнах надолу, вдишвайки тежко и дълбоко, опитвайки се да озаптя яростта си.
— Джейк — каза тя, докосвайки косата ми, галейки бузата ми. — Ще бъде наред. Шшт. Всичко е наред.
Не вдигнах поглед.
— Не. Няма да бъде наред.
Тя избърса нещо мокро от бузата ми.
— Шшт.
— За какво всъщност става въпрос, Бела? — Зазяпах се в белия килим. Босите ми крака, бяха мръсни, оставяйки отпечатъци. Хубаво. — Мислих си, че целият смисъл е в това, че повече от всичко, искаш да станеш вампир. А сега ти просто го предаваш? Няма никакъв смисъл. От кога толкова отчаяно искаш да си майка? Ако си го искала толкова много, защо се омъжи за вампир?
Бях ужасно близо до сделката, която ми предложи той. Можех да усетя как думите ме превземаха по този начин, но не можех да сменя посоката им.
Тя въздъхна.
— Не е точно така, Джейк. Не държах да имам дете. Дори не се бях и замисляла. Не е просто да имам дете. По-скоро… ами… неговото дете.
— То е убиец, Бела. Погледни се.
— Не е. Аз съм. Аз съм просто слаба и човек. Но мога да се справя с това, Джейк, мога да…
— Ох, хайде де! Млъкни, Бела. Можеш да разправяш тези глупости на твоя кръвопиец, но няма да ме заблудиш. Знаеш, че няма да оцелееш.
Тя се втренчи в мен.
— Не знам това. Разбира се, тревожа се за това.
— Тревожиш се за това — през зъби повторих аз.
Тогава охна, и се хвана за корема. Яростта ми изчезна като изгасена светлина.
— Добре съм — изпъхтя тя. — Не е нищо.
Но не я чух, ръцете й бяха издърпали блузата й на една страна, и аз се зазяпах ужасено в оголената кожа. Коремът й изглеждаше сякаш беше напръскан с виолетово — черно мастило.
Тя видя втренчването ми, и издърпа плата отново на мястото му.
— Той е просто силен, това е всичко — защитнически каза тя.
Мастилените петна бяха синини.
Почти онемях и разбрах какво е имал предвид с това, че я гледа как страда. Изведнъж самият аз се почувствах леко полудял.
— Бела — казах аз.
Тя чу промяната в тона ми. Вдигна поглед, все още дишайки тежко, очите й бяха объркани.
— Бела, не прави това.
— Джейк…
— Чуй ме. Не ме прекъсвай. Просто ме изслушай. Ами ако…?
— Ами ако какво?
— Ами ако не е сделка с един вариант? Ами ако е не всичко или нищо? Ами ако като добро момиче послушаш Карлайл, и се запазиш жива?
— Няма да…
— Още не съм свършил. Та, оставаш жива. След което можеш да започнеш наново. Това не се получило. Опитай отново.
Тя се намръщи. Вдигна едната си ръка и докосна мястото, където веждите ми се събират. Пръстите й погалиха челото ми за момент, докато се опиваше да ми влее малко разум.
— Не разбирам… Какво имаш в предвид с това да опитам отново? Не може да си мислиш, че Едуард би ми позволил…? А и каква ще бъде разликата? Сигурна съм, че всяко бебе…?