Те наблюдаваха. Ама разбира се, че да.
„Джейкъб, Джейк…“ — прозвучаха осем гласа, с успокоение.
„Върни се вкъщи веднага“ — заповяда Алфа гласът. Сам беше бесен.
Усетих Пол да изчезва и знаех, че Били и Рейчъл чакаха да разберат какво се е случило с мен. Пол беше твърде развълнуван да им предаде добрите новини, че не съм вампирско куче, слушайки цялата история.
Не беше необходимо да съобщавам на глутницата, че съм по пътя — можеха да видят гората зад мен, докато спринтирах към дома. Също така нямаше нужда да им казвам, че съм на път да полудея. Боледуването в главата ми беше очевидно.
Видяха целия ужас — подутия корем на Бела, дрезгавия й глас: „… просто е силен, това е всичко…“, изтормозения човек в лицето на Едуард: „… гледайки я болна и пропиляна… виждайки как я наранява…“, Розали — навеждайки се върху отпуснатото тяло на Бела: „Животът на Бела, не означава нищо за нея…“ — и за пръв път никой нямаше какво да каже.
Шокът им беше просто тих крясък в главата ми. Без думи.
Бях на половината път за вкъщи, преди някой да се възстанови. Тогава всички започнаха, да бягат, за да ме посрещнат.
Беше почти тъмно — облаците покриваха залезът напълно. Рискувах да пробягам през пътя и успях без да ме видят. Срещнахме се на около десет мили от Ла Пуш, на сечището изоставено от дърварите. Беше извън пътя, обвито между два шпора на планината, където никой няма да ни види. Пол ги намери, точно когато и аз го направих, така че глутницата беше завършена.
Бърборенето в главата ми, беше пълен хаос. Всички крещяха наведнъж.
Козината на Сам беше напълно права и той ръмжеше в продължителен писък, докато се движеше напред-назад в кръга. Пол и Джаред се движиха като сенки зад него, ушите им плоски от страни на главите им. Целият кръг беше обезпокоен, на крака и ръмжейки тихо.
В началото, ядът им беше неопределен и аз бях причината. Но бях прекалено голяма развалина, за да ме е грижа. Можеха да ми направят какво поискат за избягване на заповеди.
И тогава, нефокусираното объркване на мисли, започна да се движи наведнъж.
„Как е възможно? Какво означава това? Какво ще бъде?“
„Не безопасно. Неправилно. Опасно.“
„Неестествено. Чудовищно. Отвратително.“
„Не можем да го позволим.“
Глутницата беше в синхронизирано темпо сега, мислейки в синхрон, всички освен мен и още един. Стоях до който и да е брат, твърде замаян, за да погледна, с което и да е от очите ми, или пък с ума ми, и да разбера кой е до мен, докато глутницата обикаляше около нас.
„Общо приятелството не включва това.“
„Това поставя всички в опасност.“
Опитах се да разбера спираловидните гласове, да следя обикалянето в кръг, което мислите следяха на къде водят, но нямаше никакъв смисъл. Сцените, които са в центъра на мислите им са моите сцени — почти всичките. Синините на Бела, разгневеното лице на Едуард.
„Те също се страхуват от него.“
„Но няма да направят нищо по въпроса.“
„Защитавайки Бела Суон.“
„Не можем да позволим на това, да ни повлияе.“
„Безопасността на семействата ни, на всички присъстващи тук, е по-важна от един човек.“
„Ако те не го убият, ние ще го направим.“
„Защитавайки племето.“
„Защитавайки семействата ни.“
„Трябва да го убием, преди да стане твърде късно.“
Изникна друг от спомените ми, думите на Едуард този път: „Нещото расте, бързо.“
Опитах се да се концентрирам, за да различа индивидуални гласове.
„Няма време за губене.“ — мислеше си Джаред.
„Това ще означава война.“ — предпазливо мислеше Ембри. „И то страшна.“
„Готови сме.“ — настоя Пол.
„Ще се нуждаем от изненада от наша страна.“ — помисли Сам.
„Ако ги хванем разделени, можем да ги свалим поотделно. Ще увеличи шансът ни за победа.“ — мислеше Пол, обмисляйки стратегия.
Поклатих глава, изправяйки се бавно на крака. Почувствах се несигурно там — като че ли заобикалящите ме вълци, ме замайваха. Вълкът до мен също се изправи. Раменете му бутнаха моите, подкрепяйки ме.
„Чакайте.“ — помислих.
Кръгът спря за един удар, след което отново забърза темпо.
„Има малко време.“ — каза Сам.
„Но — какво си мислиш? Нямаше да ги нападнете този следобед, за да не пристъпите договора. Сега планирате засада, когато договорът е все още непокътнат?“
„Това не е нещо, което договорът ни не включва.“ — каза Сам. — „Не знаем какво създание ще се създадат Кълънови, но знаем, че е силно и е бързо растящо. И ще бъде твърде младо, за да следва някакъв си договор. Помниш ли новородените вампири, срещу които се бихме? Диви, буйни, над благоразумие и въздържание. Представи си едно такова, но защитавано от Кълънови.“