„Не знаем…“ — опитах се да го прекъсна.
„Да, не знаем.“ — съгласи се той. — „Затова не можем да рискуваме с непознатото в този случай. Можем само да позволим на Кълънови да съществуват, докато сме напълно сигурни, че може да им се вярва, да не носят вреда. Това… нещо, не може да му се има доверие.“
„На тях не им харесва, също толкова, колкото и на нас.“
Сам изкара лицето на Розали, защитническата й стойка, от ума ми и я показа на всички.
„Някои са готови да се борят за него, независимо какво е.“
„За бога, това е само бебе.“
„Не за дълго.“ — прошепна Лея.
„Джейк, приятелю, това е голям проблем.“ — каза Куил. — „Не можем просто да го игнорираме.“
„Превръщате го в по-голям въпрос, от колкото всъщност е.“ — оспорих. „Единствената, която е в опасност, тук е Бела.“
„Отново по неин избор.“ — каза Сам. — „Но този път, изборът й засяга всички ни.“
„Не мисля така.“
„Не можем да поемаме такъв риск. Няма да позволим кръвопиец да ловува по нашите земи.“
„Тогава им кажете да заминат.“ — каза вълкът, който все още ме подкрепяше. Беше Сет. Разбира се.
„И да прехвърлим опасността на други? Когато кръвопийци пресекат наша земя, ние ги унищожаваме, независимо къде планират да ловуват. Защитаваме всички, които можем.“
„Това е лудост.“ — казах — „Този следобед, се страхувахте да не поставиш глутницата в опасност.“
„Този следобед не знаех че семействата ни са в опасност.“
„Не мога да повярвам на това! Как ще убиете създанието, без да убиете Бела?“
Нямаше думи, но мълчанието беше изпълнено с значение.
Нададох вой.
„Тя също е човек! Нашата защита не засяга ли и нея?“
„И без това умира“ — помисли Лея. — „Просто ще ускорим процеса.“
Това беше. Отскочих от Сет, към сестра му, с оголени зъби. Тъкмо щях да хвана лявата й задница, когато почувствах зъбите на Сам в ириса ми, влачейки ме обратно.
Извих от болка и ярост, и се обърнах към него.
„Спри!“ — заповяда ми той с двойния тембър на Алфата. Под мен, краката ми започнаха да се изкривяват. Внезапно спрях, успявайки само да се задържа на краката си, от явна воля.
Отдръпна погледа си от мен.
„Няма да си жестока към него, Лея.“ — заповяда той. — „Саможертвата на Бела е жестока цена и всички ние оценяваме това. То е против всичко, над което стоим, отнемайки човешки живот. Правейки изключение на това правило е сурово нещо. Всички ще тъгуваме, за това което ще направим, тази вечер.“
„Тази вечер?“ — шокирано повтори Сет. — „Сам, мисля, че трябва да поговорим за това, още малко. Поне да го обсъдим със Старейшините. Не може наистина да искаш от нас да…“
„Не можем да си позволим толерантността ти към Кълънови сега. Няма време за обсъждане. Ще правиш, каквото ти е казано, Сет.“
Предните колена на Сет се сгънаха и главата му падна напред под тежестта на заповедта на Алфа. Сам обиколи в тесен кръг, около нас двамата.
„Нуждаем се от цялата глутница за това. Джейкъб, ти си най-силният ни борец. Ще се биеш с нас, тази вечер. Разбирам, че ти е трудно, затова ще се съсредоточиш върху техните бойци — Емет и Джаспър Кълън. Няма нужда се замесваш с… останалата част. Куил и Ембри ще се бият с теб.“
Колената ми трепереха; борех се да се взема в ръце, докато гласът на Алфа се биеше с моята воля.
„Пол, Джаред и аз ще се заемем с Едуард и Розали. От информацията, която Джейкъб донесе, мисля че, те ще са тези, които ще защитават Бела. Карлайл и Алис, също ще бъдат близо, вероятно и Есме. Брейди, Колин, Сет и Лея, ще се концентрирате върху тях. Който е на чисто после“ — моментално, всички го чухме да пелтечи името на Бела — „ще се заеме със създанието. Първият ни приоритет е унищожаването на съществото.“
Глутницата започна да мрънка в нервно съгласие. Напрежението накара кожата на всички да настръхне. Обикалянето беше тихо и звукът от лапите срещу соления под, беше по-остър, раздиращи се нокти в почвата.
Само аз и Сет стояхме, окото в центъра на буря от оголени зъби и плоски уши. Носът на Сет почти докосваше земята, забит след заповедите на Сам. Усещах болката му, от идващата нелоялност. За него това беше предателство — през онзи единствен ден на съюз, биещ се рамо до рамо с Едуард Кълън, Сет се е превърнал наистина в приятел на вампира.
Въпреки това, в него нямаше съпротива. Щеше да се подчини, независимо от това, колко го наранява. Нямаше друг избор.
А какъв избор имах аз? Когато Алфа говори, глутницата следва.