— Искат да убият Бела? — той изръмжа равно.
Емет и Джаспър, които не бяха чули първата част от разговора, взеха така произнесения му въпрос, за твърдение. За стотни от секундата бяха до него, показвайки зъбите си и приближавайки към нас.
„Хей, хайде сега“ — помисли си Сет, отстъпвайки.
— Ъмм, Джаз, не те. Другите. Глутницата идва.
Емет и Джаспър се заковаха на място; Емет се обърна към Едуард, докато Джаспър не помръдна очите си от нас.
— А на тях какъв им е проблема? — попита Емет.
— Същия като моя — изсъска Едуард. Но те имат собствен план за решаването му. Събери другите. Обади се на Карлайл! Той и Есме трябва да се върнат веднага.
Изскимтях неспокойно. Бяха разделени.
— Не са далеч — каза Едуард със същия мъртъв глас като преди.
„Ще огледам“ — каза Сет. „Ще пробягам западния периметър.“
— Ще бъдеш ли в опасност Сет? — попита Едуард.
Със Сет се спогледахме.
„Не мисля“ — помислихме едновременно. После добавих — „Но може би аз трябва да ида. За всеки случай…“
„По — малко вероятно е да нападнат мен“ — изтъкна Сет. „За тях аз съм просто хлапе.“
„За мен ти си просто хлапе, хлапе.“
„Изчезвам. Ти трябва да координираш нещата с Кълънови.“
Той се извъртя и изстреля към тъмнината. Нямаше да заповядвам на Сет нагоре-надолу какво да прави, затова го оставих да тръгне.
С Едуард стояхме един срещу друг на тъмната поляна. Можех да чуя Емет да мърмори по телефона. Джаспър гледаше мястото където Сет беше изчезнал в гората. Алис се появи на верандата, и след като ме изгледа обезпокоено за един дълъг момент, прехвръкна до Джаспър. Предположих, че Розали беше вътре с Бела. Все още пазейки я, но от грешните опасности.
— Това не е първият път, в който ти дължа благодарност Джейкъб — прошепна Едуард. — Никога не бих поискал това от теб.
Помислих за това, което ме беше помолил по-рано днес. Когато ставаше въпрос за Бела, нямаше граници, които не би преминал.
„Напротив, би го направил.“
Той помисли за момент и после кимна.
— Предполагам, че си прав за това.
Въздъхнах тежко.
„Е, това не е първият път, в който не го правя за теб.“
— Да — прошепна той.
„Съжалявам, че не можах да направя много днес. Казах ти, че няма да ме послуша.“
— Знам. Така и не вярвах наистина, че би го направила. Но…
„Трябваше да опиташ. Разбирам. Тя по-добре ли е?“
Очите му станаха празни, а гласа му глух.
— По-зле — издиша той.
Не исках да оставя тази дума да проникне в съзнанието ми. Бях благодарен, когато Алис заговори.
— Джейкъб, имаш ли нещо против да се превърнеш в човек? — каза Алис. — Искам да знам какво става.
Поклатих глава в същия момент, в който Едуард отговори.
— Трябва да остане свързан със Сет.
— Е, тогава ти би ли така добър да ми кажеш какво се случва?
Той обясни в насечени, лишени от емоция изречения.
— Глутницата мисли, че Бела се е превърнала в проблем. Те предвиждат потенциална опасност от… от това, което тя носи в себе си. Те смятат, че е техен дълг да премахнат опасността. Джейкъб и Сет се отделиха от глутницата, за да ни предупредят. Останалите планират да нападнат тази вечер.
Алис изсъска, накланяйки се надалеч от мен. Емет и Джаспър се спогледаха, след това очите им запретърсваха гората.
„Няма никой“ — докладва Сет. „Всичко е тихо на западния фронт.“
„Може да заобиколят.“
„Ще обикалям в кръг.“
— Карлайл и Есме са по пътя за насам — каза Емет. — Най-много двадесет минути.
— Трябва да заемем отбранителна позиция — каза Джаспър.
Едуард кимна.
— Да влезем вътре.
— Ще обикалям периметъра със Сет. Ако се отдалеча прекалено и не чуваш мислите ми, слушай за воя ми.
— Добре.
Върнаха се в къщата стрелкайки с очи във всички посоки. Преди да влязат, аз се обърнах и побягнах на запад.
„Все още не намирам особено много“ — каза ми Сет.
„Ще поема половината кръг. Движи се бързо — не искаме да им даваме шанс да се промъкнат покрай нас.“
Сет се хвърли напред във внезапен изблик на скорост.
Тичахме в тишина и минутите минаваха. Слушах шумовете около него, проверявайки преценката му.
„Хей — нещо много бързо идва насам!“ — предупреди ме той, след 15 минути мълчание.
„Идвам!“
„Задръж където си. Не мисля, че е глутницата. Звучи различно.“
„Сет…“
Но той улови приближаващия мирис дошъл с бриза и го прочетох в ума му.
„Вампири. На бас, че е Карлайл.“