Надникнах в голямата отворена стая, очаквайки да видя нещо подобно на сцената от този следобед. Но всичко, толкова се беше променило, че в първия миг се обърках. За момент помислих, че съм объркал стаята.
Стъклената стена я нямаше — сега изглеждаше метална. И всички мебели бяха избутани настрани, а Бела беше свита мъчително, на едно ниско легло по средата на отвореното пространство. Не нормално легло, а такова с колелца, като в болниците. Също като в болница бяха и мониторите свързани с тялото й, и системите забити в кожата й. Светлините по монитори проблясваха, но нямаше никакъв звук. Капещият звук идваше от системата пъхната в ръката й, пълна с някаква гъста, бяла и мътна течност.
Тя леко се задави в неспокойния си сън а двамата, Едуард и Розали се надвесиха над нея. Тялото й се сгърчи и тя изстена. Розали прокара ръка по челото на Бела. Тялото на Едуард настръхна, той беше с гръб към мен, но изражението му определено не е било за изпускане, защото, преди да успея да мигна, Емет се беше вмъкнал между тях. Вдигна ръцете си към Едуард.
— Не тази вечер, Едуард. Имаме други неща, за които да се тревожим.
Едуард се извърна от тях и отново беше изгарящия човек. Очите му срещнаха моите за миг и след това слязох обратно на четири лапи.
Избягах обратно в тъмната гора, тичайки за да се присъединя към Сет, бягайки от това, което беше зад мен.
По — зле. Да, тя беше по-зле.
12. НЯКОИ ХОРА ПРОСТО НЕ СХВАЩАТ СМИСЪЛЪТ НА ДУМАТА „НЕЖЕЛАН“
Бях точно на ръба на съня.
Слънцето бе изгряло зад облаците преди час — сега гората беше сива вместо черна. Сет се беше свил на кълбо и беше заспал към един, събудих го по зазоряване, за да се разменим. Дори след като тичах цяла нощ, ми беше трудно да накарам мозъка си да спре да мисли за глупости достатъчно дълго, че да заспя, но ритмичното бягане на Сет помагаше. Едно, две-три, четири, едно, две-три, четири — дум-дум — дум-дум — бавната лапа тупваше върху влажната земя, отново и отново сякаш той правеше големи обиколки, заобикаляйки земята на Кълънови. Вече бяхме изтъркали пътека върху почвата. Мислите на Сет бяха празни, просто размазано зелено и сиво, когато дърветата прелитаха покрай него.
Беше успокоително. Помогна ми да запълня главата си с видяното от него, по-добре отколкото да позволя собствените ми мисли да заемат централна позиция.
И тогава пронизителния вой на Сет разцепи утринната тишина.
Надигнах се над земята, задните ми крака рязко се изправиха преди предните да са се отделили от почвата. Побягнах към мястото, на което Сет беше замръзнал, слушайки заедно с него стъпките на бягащите в наша посока лапи.
„Добро утро, момчета!“
Шокирано скимтене се процеди от зъбите на Сет. И тогава и двамата изръмжахме, когато се задълбахме по-надълбоко в новите мисли.
„О, човече! Махай се, Лия!“ — простена Сет.
Спрях когато стигнах до Сет, с глава наклонена назад, готов да вия отново — този път от недоволство.
„Намали врявата, Сет.“
„Вярно. Ъгх! Ъгх! Ъгх!“ — Той изскимтя и докосна земята с лапи, драскайки дълбоки бразди в калта.
Лия притича в позиция, нейното малко сиво тяло се лъкатушеше през шубрака.
„Престани да хленчиш, Сет. Такова си бебе.“
Изръмжах и ушите ми се изравниха с черепа ми. Тя автоматично отстъпи крачка назад.
„Какво си мислиш, че правиш, Лия?“
Тя изпухтя тежко:
„Не е ли очевидно? Присъединявам се към вашата скапана малка изменническа глутница. Кучетата, защитници на вампирите.“ — Тя излая ниско, саркастичен смях.
„Няма такова нещо! Обърни се обратно преди да съм изтръгнал едно от сухожилията ти.“
„Сякаш може да ме хванеш.“ Тя се изхили и сви тялото си за изстрелване. „Искаш ли да се надбягваме, о безстрашни водачо?“
Поех дълбок дъх, пълнейки дробовете си докато страните ми не се издуха. Тогава, когато бях сигурен, че няма да изкрещя, издишах шумно.
„Сет, осведоми Кълънови, че това е просто глупавата ти сестра“ — Мислех думите възможно най-грубо и безчувствено. „Аз ще се оправя с това.“
„Веднага!“ — Сет беше твърде щастлив, да замине. Той изчезна послушно към къщата.
Лия изскимтя и се наклони след него, козината на раменете и се изправи.
„Просто ще го оставиш да отиде при вампирите сам?“
„Убеден съм, че той предпочита те да го унищожат, отколкото да прекара още една минута с теб.“
„Млъквай, Джейкъб. Ууупс, съжалявам — исках да кажа, млъкнете, най-върховен Алфа.“
„Защо, по дяволите, си тук?“
„Мислиш си, че просто ще си стоя вкъщи, докато малкото ми братче предлага услугите си като играчка за дъвчене на вампири?“