Аз? Какво пък си бях мислил аз? Като изключим явната ми омраза към това нещо? Най-малкото не бях само аз. Можех да кажа, че и Едуард имаше трудности при ползването термин толкова неподходящ, колкото плод.
— Всъщност не сме поглеждали нещата от този ъгъл — започна Едуард. — Опитвахме се да дадем на Бела това, от което тя се нуждае. А нейното тяло го приема толкова качествено, колкото и нашите биха. Може би трябва да се вслушаме в нуждите на… плода първо. Може би, ако успеем да го задоволим, ще бихме могли да и помогнем по-ефективно.
— Не те разбирам, Едуард — каза Карлайл.
— Помисли само, Карлайл. Аз това същество е повече вампир отколкото човек, можеш и да познаеш за какво копнее — какво не получава то? Джейкъб се досети.
Така ли? Припомних си разговора, помъчих се да си спомня кой мисли запазих за себе си. Сетих се в същият момент, когато Карлайл разбра.
— Ох — каза той с учуден тон. — Мислиш, че то е… жадно?
Розали изсъска през дъх. Вече не изглеждаше подозрителна. Нейното революционно перфектно лице светна, очите и се разшириха от вълнение.
— Разбира се — промърмори тя. — Карлайл, имаме всички типове нулева негативна подходящи за Бела. Това е добра идея — добави тя, без да ме поглежда.
— Хмм — Карлайл сложи ръка на брадичката си, загубен в мисли. — Чудя се… Какъв би бил най-добрият начин да я осигурим…
Розали тръсна глава.
— Нямаме време да бъдем изобретателни. Бих казала, че трябва да започнем с традиционния метод.
— Чакайте малко — прошепнах аз. — Просто спрете за момент. Да не би — да не би да говорите, че ще накарате Бела да пие кръв?
— Идеята беше твоя, куче — каза Розали, мръщейки ми се, без въобще да ме поглежда.
Игнорирах я и гледах Карлайл. Същия призрак на надежда, който имаше лицето на Едуард, сега се виждаше и в очите на доктора. Той сви устни, отдавайки се на размисъл.
— Това е просто… — Не можех да намеря правилната дума.
— Чудовищно? — предположи Едуард. — Отблъскващо?
— В общи линии.
— Но какво ако й помогне? — прошепна той.
Тръснах глава ядосано.
— Какво ще направите — ще й напъхате тръба надолу по гърлото?
— Планирам да я попитам какво мисли. Просто исках първо да се съветвам с Карлайл.
Розали кимна.
— Ако и кажеш, че може да помогне не бебчето, тя ще иска да го направи, каквото и да е. Дори ако се наложи да ги храним през тръба.
Тогава осъзнах — когато чух как гласът й стана привързано-любящ, казвайки думата бебче — тая русата ще е навита на каквото и да, което би помогнало за спасяването на живота на това малко животосмучещо чудовище. Това ли ставаше, мистериозният фактор, който свързваше тях двете? Беше ли Розали подир детето?
От ъгълчето на очите си видях, че и Едуард кимна веднъж, разсеяно, без да гледа в моя посока. Но знаех, че отговаря на въпроса ми.
Хъх. Не бих си и помислил, че ледено студената Барби ще има и майчинска страна. До тук с пазенето на Бела. Розали вероятно би натъпкала тръбата в гърлото на Бела самостоятелно.
Устата на Едуард стана права линия и аз знаех че съм прав.
— Е, нямаме време да стоим и да обсъждаме това — каза Розали независимо — Какво мислиш Карлайл? Можем ли да опитаме?
Карлайл пое дълбока глътка въздух и се изправи на краката си.
— Ще питаме Бела.
Русокоска се усмихна самодоволно — разбира се, ако опреше до Бела, тя ще се даде.
Завлякох се от стълбите и ги последвах когато изчезнаха в къщата. Не бях сигурен защо. Просто болезнено любопитство, може би. Беше като филм на ужасите. Чудовища и кръв навсякъде из мястото.
Може би просто не можех да устоя на още един удар на моята намаляващата наличност на дрога.
Бела лежи хоризонтално на болничното легло, коремчето и е като планина под чаршафа. Тя изглежда като восък — безцветна и един вид прозрачна. Бихте си помислили, че вече е умряла, като изключим малките движения на гърдите й, нейното повърхностно дишане. И тогава очите й, следейки четиримата ни с изтощено подозрение. Другите вече бяха до нея, прелитайки през стаята с неочаквана къси движения. Беше страшничко за гледане. Аз вървях бавно.
— Какво става? — попита Бела с дрезгаво шептене. Нейната восъчна ръка внезапно се издърпа нагоре — сякаш се опитваше да предпази нейния балоновиден стомах.
— Джейкъб има идея, което би ти помогнала — каза Карлайл. Бих желал да не ме намесва. Нищо не бях предлагал. Повярвах на кръвопиещия съпруг, където тя си намери мястото. — Няма да е… приятно, но…
— Но ще помогне на бебето — намеси се алчно Розали. — Мислихме си, че това ще е по-добър начин да го нахраниш. Може би.