„Така изглежда“ — съгласи се Сет.
Лия връхлетя в малкото отворено пространство, където Сет чакаше. Тя зарови лапите си в прахта, въртейки се като състезателна кола.
„Пазя ти гърба, братле.“
„Идват“ — каза Сет нервно. — „Вървят бавно.“
„Почти съм там“ — им казах.
Опитах се да летя като Лия. Чувствах се ужасно да бъда разделен от Сет и Лия пред предстоящата опасност, по-близо до тях, отколкото до мен.
Грешно. Ще бъда с тях, между тях и каквото и да предстоеше.
„Виж кой се чувства бащински настроен“ — помисли си Лея иронично.
„Фокусирай се, Лия.“
„Четирима“ — реши Сет. Детето имаше добър слух. — „Трима вълци, един човек.“
Достигнах малкото сечище, придвижвайки се незабавно към мястото. Сет въздъхна с облекчение, изправен вече на мястото си до дясното ми рамо. Лия застана отляво с по-малко ентусиазъм.
„Значи вече съм след Сет“ — изропта сама на себе си.
„Кой превари, той завари“ — помисли си Сет тихо. „Освен това ти не си била никога трета след Алфа. Все пак е повишение.“
„След малкото ми братче не е повишение.“
„Шшт“ оплаках се аз. „Не ме интересува кой къде стои. Млъкнете и се пригответе.“
Съзрях ги след няколко секунди, вървейки, както Сет си беше помислил. Джаред отпред, като човек, с вдигнати ръце. Пол, Куил и Колин на четири крака след него. Нямаше никаква агресия в тях. Поколебаха се зад Джаред, с наострен слух, бдителни, но спокойни.
Но… беше странно, че Сам изпраща Колин, а не Ембри. Не беше нещо, което аз бих направил, ако изпращах дипломатическа група на територията на врага. Не бих изпратил дете. Бих изпратил опитен боец.
„Отвличане на вниманието?“ — помисли си Лия.
Правеха ли Сам, Ембри и Брейди самостоятелен ход? Това не изглеждаше добре.
„Искаш ли да проверя? Мога да пробягам по линията и обратно за две минути.“
„Трябва ли да предупредя Кълън?“ — зачуди се Сет.
„Ами ако целта е била да ни разделят?“ — попитах аз „Кълън ще знаят, че нещо става. Готови са.“
„Сам не би бил толкова глупав…“ — прошепна Лия, страх се прокрадваше в ума й. Тя си представяше Сам, нападащ Кълънови само с още двама зад него.
„Не, той няма да го направи“ — уверих я аз, въпреки че се почувствах малко зле при мисълта в главата й.
През цялото време Джаред и останалите три вълка се взираха в нас, чакайки. Беше зловещо да не чувам какво си казваха Куил, Пол и Колин. Израженията им бяха празни.
Джаред си прочисти гърлото, и след това ми кимна.
„Бяло знаме на примирие, Джейк. Тук сме, за да говорим.“
„Мислиш ли, че е истина?“ — попита Сет.
„Има смисъл, но…“
„Да“ — съгласи се Лия, „но…“
Не се успокоихме. Джаред се прозя.
„Ще бъде по-лесно да говорим, ако можех да ви чуя.“
Взирах се в него. Нямаше да се преобразя, докато не се почувствах добре относно цялата тази ситуация. Докато не придобиеше смисъл. Защо Колин? Това беше частта, която най-много ме притесняваше.
— Ок. Предполагам тогава просто ще говоря — каза Джаред. — Джейк, искаме да се върнеш.
Куил издаде тих вой зад мен, отбелязвайки изявлението.
— Ти разкъса семейството си на части. Не е нужно да бъде по този начин.
Не бях точно в несъгласие с това, но не това беше въпроса. Имаше няколко различни, нерешени въпроса между мен и Сам в момента.
— Знаем, че се чувстваш… странно относно ситуацията с Кълънови. Знаем, че е проблем. Но това е преиграване.
Сет изръмжа.
„Преиграване? А атакуването на враговете ни без предупреждение не е?“
„Сет, някога да си чувал за блъфиране? Успокой се.“
„Съжалявам.“
Очите на Джаред се стрелнаха към Сет и обратно към мен.
— Сам желае да забави темпото, Джейкъб. Той се е успокоил, говорил е с другите Старейшини. Те са решили, че незабавни действия не са в ничий интерес засега.
„В превод, вече са загубили елемента на изненада“ — помисли си Лия.
Беше странно колко ясно доловимо беше съвместното ни мислене.
Тази глутница принадлежеше на Сам, бяха те срещу нас. Нещо извън нас.
Беше особено странно, Лия да мисли по този начин — да бъде толкова солидна част от „нас“.
— Били и Сю са съгласни с теб, Джейкъб, че можем да изчакаме Бела… да бъде разделена от проблема. Убиването й не е нещо, което ще ни бъде приятно.
Въпреки че си помислих да се скарам на Сет, самият аз не можех да се сдържа да не изръмжа. Значи те не се чувстваха приятно да извършат убийство, а?
Джаред вдигна ръцете си отново.
— Полека, Джейк. Знаеш какво имам предвид. Въпросът е, че ще изчакаме и ще преценим ситуацията. Ще решим по-късно дали има проблем с… нещото.
„Ха“ — помисли си Лия. — „Какво бреме.“
„Не се притеснявай.“