Какво, по дяволите?
— Дойде да те търси — каза Едуард, докато се изправях. — И Есме го убеди да остане за закуска.
Сет видя изражението ми и побърза да обясни.
— Да, Джейк. Просто проверявах дали си добре, защото не се преобрази обратно. Лия се притесни. Казах й, че сигурно си заспал като човек, но знаеш каква е. И така, те имаха всичката тази храна и бам — той се обърна към Едуард — човече, ти можеш да готвиш.
— Благодаря ти — измърмори Едуард.
Вдишах бавно, опитвайки се да отключа зъбите си. Не можех да сваля очи от ръката на Сет.
— На Бела й стана студено — каза Едуард тихичко.
Добре. И без това не беше моя работа. Тя не ми принадлежеше.
Сет чу коментара на Едуард, погледна към лицето ми и изведнъж се нуждаеше и от двете си ръце за да се храни. Махна ръката си от Бела и се зарови. Приближих се, така, че да застана на няколко стъпки от дивана, все още опитвайки се да успокоя дишането си.
— Лия ли е на патрул? — попитах Сет. Гласът ми все още беше дебел от спането.
— Да — отговори той, докато дъвчеше. Сет също имаше нови дрехи. Неговите му ставаха точно, за разлика от моите. — Заела се е. Не се притеснявай. Ще вие, ако има нещо. Сменихме се около полунощ. Тичах цели дванадесет часа. — Беше горд и си личеше от тона му.
— Полунощ? Чакай малко, кое време е сега?
— Съмва се — той погледна към прозореца, проверявайки.
По дяволите. Проспал съм остатъка от деня и цялата нощ — провалил съм се.
— Съжалявам за това, Сет. Наистина. Трябваше да ме събудиш с ритници.
— Стига, човече, имаше нужда от един хубав сън. От кога не си беше почивал? Нощта преди последния патрул за Сам? Около четиридесет часа? Петдесет? Не си машина, Джейк. Освен това, не си изпуснал нищо.
Нищо? Бързо погледнах към Бела. Цвета на кожата й беше същия, какъвто го помнех. Бледа, но с розов оттенък. Устните й отново бяха розови. Дори косата и изглеждаше по-добре, по-лъскава. Тя видя, че я преценявам, и ми се ухили.
— Как е реброто? — попитах.
— Превързано е добре и стегнато, дори не го усещам.
Подбелих очи. Чух Едуард да щраква със зъби и предположих, че нейното не-е-голяма-работа отношение, го дразнеше не по-малко от мен.
— Какво има за закуска? — попитах, малко саркастично. — 0 отрицателна или АБ положителна?
Тя ми се оплези. Отново беше себе си.
— Омлет — каза тя, но очите й се спуснаха надолу и аз видях чашата кръв затисната между нейния крак и този на Едуард.
— Отиди да си вземеш закуска, Джейк — каза Сет. — Има още доста в кухнята. Сигурно си ужасно гладен.
Изследвах храната в скута му. Изглеждаше като половин омлет със сирене и последната четвъртинка от канелено руло с размер на фризби. Стомахът ми изкъркори, но го игнорирах.
— Лия какво ще закусва? — попитах критикувайки.
— Хей, занесох й храна още преди да хапна нещо — защити се той. — Тя каза, че по скоро би яла убити на пътя животни, но се обзалагам, че се е поддала. Това канелено руло… — той изглежда нямаше думите.
— Тогава ще отида да ловувам с нея.
Сет въздъхна, когато тръгнах да си ходя.
— Само един момент, Джейкъб.
Беше Карлайл, така че когато се обърнах, лицето ми вероятно е било по-малко неучтиво, отколкото ако някой друг ме беше спрял.
— Да?
Карлайл се приближи, докато Есме се понесе към другата стая. Той спря на няколко крачки от мен, малко по-далече от нормалното разстояние между двама души, които разговарят. Бях му благодарен, че ми даваше пространство.
— Като стана въпрос за лов — започна той с мрачен тон — Това ще се окаже проблем за семейството ми. Разбирам, че предишното примирие не е в сила в този момент, така че се нуждая от твоя съвет. Сам ще ни преследва ли извън периметъра, който сте оградили? Не искаме да поемаме риска да нараним някого от семейството ти, или да загубим някого от нашето. Ако беше на наше място, как щеше да постъпиш?
Подпрях се, малко изненадан, като зададе въпроса си така. Какво можех да знам, да си на мястото на богат кръвопиец. Но, все пак, аз познавах Сам.
— Рисковано е — казах, опитвайки се да игнорирам очите на останалите, които ме гледаха и говорех само на него. — Сам се е успокоил малко, но съм сигурен, че в главата му договорът е невалиден. Докато мисли, че племето или другите хора са застрашени, няма първо да задава въпросите, ако разбираш какво имам предвид. Но в такъв случай, приоритетът му ще бъде Ла Пуш. Не са достатъчно, за да наблюдават хората и едновременно да организират ловни групи, достатъчно големи, че да нанесат някаква вреда. Обзалагам се, че ги държи близо до дома.
Карлайл кимна замислено.