Не го погледнах.
— Сет каза, че й е счупило още едно от ребрата й.
— Да. Прави дишането й по-болезнено.
— Чудесно.
— Кажи ми когато отново вдигне температура.
— Аха.
Косъмчетата по ръката й, която не докосваше моята, все още бяха настръхнали. Едвам бях вдигнал глава да потърся одеяло, когато Едуард хвана едно и го провеси отстрани на кушетката, разпъвайки го, така че да се спусне върху нея.
От време на време, това нещо с четенето на мисли спестяваше доста време. Например, може би нямаше да се налага да правя голям въпрос от обвинението относно това, което ставаше с Чарли. Този абсурд. Едуард щеше просто да чуе точно колко ядосан…
— Да — съгласи се той. — Не е добра идея.
— Тогава защо? Защо Бела казва на баща си, че отива към подобрение, когато това единствено ще го направи по-отчаян?
— Не може да понесе безпокойството му.
— Значи е по-добре…
— Не. Не е по-добре. Но сега не бих я притиснал да направи каквото и да било, което я прави нещастна. Каквото и да се случи, това я кара да се чувства по-добре. Ще се справя с останалото след това.
Това не звучеше справедливо. Бела нямаше просто да прехвърли болката на Чарли за някоя по-късна дата, на някой друг, който да се изправи пред нея. Дори умираща. Това не беше тя. Ако познавах Бела, тя трябваше да има някакъв друг план.
— Тя е доста сигурна, че ще оживее — каза Едуард.
— Но не като човек — изпротестирах аз.
— Не, не като човек. Но така или иначе се надява да види Чарли отново.
Оу, това ставаше все по и по-добре.
— Да види Чарли? — най-накрая го погледнах с обезпокоен поглед. — След това? Да види Чарли, когато тя цялата е блестящо бяла с червени очи? Не съм кръвопиец, така че може би изпускам нещо, но Чарли изглежда странен избор за първото й хранене.
Едуард въздъхна.
— Тя знае, че няма да може да е близо до него за поне година. Мисли, че можеше да шикалкави. Да каже на Чарли, че трябва да отиде в специална болница на другата страна на света. Да поддържа връзка чрез телефонни обаждания…
— Това е лудост.
— Да.
— Чарли не е глупав. Дори и да не го убие, той ще забележи разлика.
— Тя един вид разчита на това.
Продължих да се взирам, и го чаках да обясни.
— Тя няма да остарява, разбира се, така че това ще постави времева граница, дори и Чарли да приеме каквото и да е извинение, което измисли тя относно промените. — Той се усмихна леко. — Спомняш ли си когато се опита да й кажеш относно трансформацията си? Как я накара да познае?
Свободната ми ръка се сви в юмрук.
— Тя ти е казала за това?
— Да. Обясняваше ми… идеята ти. Виждаш, не й е позволено да каже на Чарли истината — ще е много опасно за него. Но той е умен, практичен мъж. Тя си мисли, че той ще измисли свое собствено обяснение. Предполага, че ще го разбере грешно. — Едуард изсумтя. — В крайна сметка, ние едва се придържаме към вампирските критерии. Той ще направи някакво грешно предположение относно нас, както беше направила тя в началото, и ние ще се съгласим с него. Мисли си, че ще може да го вижда… от време на време.
— Лудост — повторих аз.
— Да — съгласи се отново той.
Беше слабохарактерно от негова страна да й позволи да направи това, което искаше, само за да я запази щастлива сега. Това нямаше да свърши добре.
Което ме накара да се замисля, че той вероятно не очакваше тя да оживее, за да изпробват лудия й план. Успокояваше я, за да може да е щастлива малко по-дълго.
Четири дни.
— Ще се справя с всичко, което дойде — прошепна той и сведе лицето си встрани, така че дори не можех да разчета изражението му. — Няма да й причиня болка сега.
— Четири дни? — попитах аз.
Той не вдигна поглед.
— Приблизително.
— Кога тогава?
— Какво точно имаш предвид?
Замислих се за това, което бе казала Бела. За това, че нещото било добре и плътно обгърнато в нещо здраво, нещо като вампирска кожа. И как ставаше това? Как излизаше то?
— От малкото проучване, което можахме да направим, явно съществата използват собствените си зъби, за да избягат от утробата — прошепна той.
Трябваше да направя пауза, за да преглътна злобата.
— Проучване? — попитах слабо аз.
— Затова не си виждал Джаспър и Емет наоколо. Това прави и Карлайл в момента. Опитва се да разчете стари истории и митове, относно това с което трябва да се справим тук, доколкото можем, търсим нещо, което би могло да ни помогне да предвидим поведението на съществото.
Истории? Ако имаше митове, то тогава…
— То тогава това не е първото по рода си? — попита Едуард, предвиждайки въпроса ми. — Може би. Всичко е много повърхностно. Митовете лесно могат да бъдат продукт на страх и въображение. Все пак… — той се поколеба — твоите митове са истина, нали? Навярно тези също са. Изглеждат локализирани, свързани…