— Това е европейска частна мрежа, която има 800 абонати по света. Знаем, че някои от лошите момчета я използват. Не можеш да разбереш откъде се включват абонатите в нея.
— Така, първо, не знаем дали съобщението означава нещо важно. Второ, не ни е известно откъде е изпратено. Трето, няма начин да разберем кой го е прочел, нито пък къде, по дяволите, се намира. Накратко казано, не знаем абсолютно нищо, но всички са разтревожени. Какво друго? Какво знаем за първоизточника?
— Той… или тя, доколкото ни е известно… се считат за възможни играчи.
— От какъв отбор?
— Можем само да гадаем. Според анализаторите на АНС, изхождайки от предишни подобни съобщения, синтаксисът на този човек навява на мисълта, че първият му език е арабски. Психиатрите в ЦРУ са съгласни с това. Имат копия от предишни съобщения на този тип. Има навика при случай да казва лоши неща за лоши хора и по време те съвпадат с други много лоши неща.
— Възможно ли е да дава някакъв сигнал, свързан с човека бомба, когото израелската полиция е ликвидирала тази сутрин?
— Да, възможно е, но не е много вероятно. Доколкото ни е известно, първоизточникът не е свързан с „Хамас“.
— Но всъщност не знаем дали е така, нали?
— С тези хора не можеш да бъдеш напълно сигурен в нищо.
— Значи пак се върнахме там, откъдето започнахме. Някои хора си блъскат главите за нещо, за което не знаят абсолютно нищо.
— Това е проблемът. При тази бюрокрация е по-добре да вдигнеш тревога, че е дошъл вълк, и да сбъркаш, отколкото да си мълчиш и да видиш как побягва с агне между зъбите.
Райън се облегна в стола си.
— Тони, колко години си изкарал в Ленгли?
— Няколко — отвърна Уилс.
— Как, по дяволите, си изтърпял?
Старшият аналитик сви рамене.
— Понякога и аз се чудя.
Джак се обърна към компютъра си, за да прегледа и другите съобщения в електронната поща тази сутрин. Реши да провери дали Сали е правил нещо необичайно през последните няколко дни, просто за да си покрие задника, и помисляйки за това, Джон Патрик Райън-младши започна да разсъждава като бюрократ, без дори да знае защо.
— Утре нещата ще бъдат малко по-различни — каза Пийт на близнаците. — Вашият обект ще бъде Мичъл, но този път тя ще е с променена външност. Задачата ви е да я откриете и да я проследите до целта й. О, не съм ли ви го казвал, тя е много добра в дегизирането.
— Да не би да вземе някое хапче, от което да стане невидима? — попита Брайън.
— Това й е работата — рече Алекзандър.
— Ще ни дадеш ли вълшебни очила, за да виждаме през грима й?
— Нямаше да ви ги дам дори и да имахме такива, а ние нямаме.
— Ама и ти си един — каза Доминик.
Към единайсет часа сутринта дойде моментът да се огледа обектът.
Удобно разположен само на четвърт миля на север от шосе №29, търговският център на площада в Шарлотсвил беше среден по размери и в него идваха да пазаруват доста клиенти от местните по-заможни среди, както и студенти от намиращия се наблизо университет на Вирджиния. В единия му край имаше магазин на „Дж. С. Пени“, а в другия на веригата „Сиърс“. По средата бяха модните магазини за дамско и мъжко облекло на „Бълк“. Оказа се, че няма магазин за хранителни продукти. Онзи, който беше правил разузнаването, е бил немарлив. Това беше доста разочароващо, но не съвсем необичайно. В предварителните екипи, които използваше организацията, често имаше само нередовни сътрудници, за които подобна задача беше нещо като развлечение. Но когато влезе, Мустафа видя, че бедата не е голяма.
Централното каре имаше четири главни коридора към изходите. На едно информационно табло дори имаше схема на търговския център, на която беше посочено къде се намират различните магазини. Мустафа я разгледа. Пред очите му изведнъж изскочи звездата на Давид. Синагога, тук? Възможно ли беше? Той отиде в указаната посока, за да провери, надявайки се да е възможно.
Обаче не беше. Беше офисът на отговарящите за охраната на търговския център. Вътре имаше мъж в униформа от бледосиня риза и тъмносини панталони. Когато го огледа по-внимателно, видя, че на пояса човекът нямаше колан за револвер. Това беше добре. Имаше телефон, явно за връзка с местната полиция, така че очевидно първата жертва щеше да бъде този негър. След като реши това, Мустафа се отправи в друга посока, мина покрай стаите за почивка и автомата за кока-кола, а после зави надясно, отдалечавайки се от мъжката тоалетна.
Увери се, че мястото е добро като обект. Имаше само три главни входа и свободно пространство за стрелба от централното каре. Отделните магазини бяха предимно с правоъгълна форма и със свободен достъп до коридорите. На следващия ден по приблизително същото време тук ще бъде още по-пълно с хора. Прецени, че пред него има не по-малко от двеста души и макар по пътя към този град да се беше надявал да бъдат в състояние да убият може би хиляда, всяка цифра над двеста щеше да бъде немалка победа. Тук имаше най-различни магазини и за разлика от търговските центрове в Саудитска Арабия мъжете и жените пазаруваха на един и същи етаж. Имаше и много деца. Четири магазина бяха специално за детски стоки… Имаше дори магазин на Дисни! Не беше очаквал това, а да нападнеш един от най-тачените символи на Америка щеше да е наистина голямо преживяване.