Рафи се появи до него.
— Е?
— Обектът можеше да бъде и по-голям, но разположението е почти идеално за нас. Всичко е на едно ниво — рече тихо Мустафа.
— Както винаги, Аллах е добър към нас, приятелю — рече Рафи, като не можеше да скрие вълнението си.
Хората обикаляха наоколо. Много млади жени бутаха колички с децата си в тях. Той видя, че ги наемат от една сергия точно до фризьорския салон.
Трябваше да направи една покупка. Отиде в магазина за радиотехника, който беше съседен на бижутерийния магазин „Зейлс“. Купи четири портативни радиоапарата и батерии за тях, за които плати в брой и за които му изнесоха кратка лекция как работят.
Теоретично погледнато, нещата можеха да бъдат и по-добри, но все пак това не беше оживена градска улица. Освен това на нея вероятно щеше да има въоръжени полицаи, които щяха да се намесят и да попречат на операцията. Както винаги става в живота, преценяваш кои са предимствата и недостатъците. Тук предимствата бяха повече. Четиримата си купиха солени бисквити от „Леля Ани“, минаха покрай магазина на „Дж. С. Пени“ и се върнаха в колата. Щяха да обсъдят окончателния план за действие в стаите на мотела с още понички и кафе.
Официалната длъжност на Джери Раундс беше шеф на стратегическото планиране на откритата дейност на Колежа. Той вършеше тази работа доста добре и можеше да бъде царят на Уолстрийт, ако след завършването на университета в Пенсилвания не беше решил да стане офицер от разузнаването на военновъздушните сили. Преди да стане полковник от ВВС, дори поеха разходите за магистърската му степен в бизнес колежа „Уортън“. Това му позволи да се сдобие неочаквано с диплома за магистърска степен, която окачи на стената и която му даваше великолепното извинение да се занимава с борсови операции. Те дори бяха едно приятно разнообразие за главния аналитик на американските ВВС в щаба на Разузнавателната агенция към министерството на отбраната във Вашингтон. Но с течение на времето той установи, че в това си качество беше пропуснал възможността да получи сребърните крила на пилот от американските ВВС. А това не можеше да компенсира факта, че беше считан за гражданин втора категория в един род войски, в които ръководните длъжности се заемаха изцяло от онези, които пробиваха дупки в небето, въпреки че беше много по-умен от двадесет като тях. Постъпването му в Колежа разшири много неговия кръгозор.
— Какво има, Джери? — попита Хендли.
— Хората във Форт Мийд и онези от другата страна на реката току-що се развълнуваха от нещо — отвърна Раундс, подавайки му някакви книжа.
Бившият сенатор ги прегледа в продължение на около минута и му ги върна. Веднага разбра, че и преди беше виждал подобни неща.
— Е, и?
— Този път те може би са прави, шефе. Прегледах предварителната информация по въпроса. Работата е там, че сега се забелязва рязко намаляване на размяната на съобщения между известните ни играчи, но същевременно това надхвърля рамките на нормалното. Прекарах живота си в ДИА, търсейки съвпадения, и това е едно от тях.
— Добре, а какво правят те по въпроса?
— От днес мерките за сигурност по летищата ще бъдат малко по-строги, но това едва ли ще има ефект. Не можеш да хванеш плъх, като викаш по него. Правиш това, което той иска да види, а след това му строшаваш проклетия врат.
„Или пък пускаш някоя котка да скочи неочаквано върху него“, помисли си Хендли, но не го каза гласно. Обаче това беше по-трудна работа.
— Имаш ли някакви идеи за нас? — попита той.
— За момента не. Прилича на това да гледаш приближаването на атмосферен фронт. Може да вали проливен дъжд с градушка, но няма как да го спреш.
— Джери, колко достоверни са сведенията ни за хората, които планират операциите, тези, които дават заповедите?
— Някои от тях са доста добри, но заповедите се предават от други хора, не от авторите на идеите.