— А ако те отпаднат от играта?
Раундс веднага кимна в знак на разбиране.
— Ясно ми е какво имаш предвид, шефе. В такъв случай истинските ръководители може и да бъдат принудени да покажат главите си от дупките, в които са се скрили. Особено ако не знаят, че приближава буря.
— Засега каква е най-голямата опасност?
— От ФБР предполагат, че това могат да бъдат коли бомби или пък някой, натъпкал под дрехите си експлозив, като случая в Израел. Възможно е, но от оперативна гледна точка не съм толкова сигурен. — Раундс седна на предложения му стол. — Едно е да дадеш на човека пакет с експлозиви и да го качиш в някой градски автобус, за да изпълни мисията си, обаче изпълнението на подобна задача у нас е по-сложно. Трябва да докараш атентатора тук, да го подсигуриш с необходимото, което означава експлозивите да бъдат на негово разположение още преди пристигането му, което усложнява още повече нещата, след това трябва да го отведеш да се запознае с обекта, а после и да го вкараш вътре. Това предполага атентаторът доста дълго време да бъде мотивиран да извърши планираното, и то далеч от подкрепата на поддържащата го мрежа. Много неща могат да се объркат, затова при подобни операции се действа по най-опростения начин. Защо е нужно сам да си търсиш белята?
— Джери, колко са безспорните ни обекти? — попита Хендли.
— Общо ли? Около шест. От тях четири са напълно реално съществуващи, не са фалшиви.
— Можеш ли да ми дадеш местоположенията им и характеристиките за тях?
— Когато поискаш.
— В понеделник. — Нямаше смисъл да мисли за това през уикенда. Беше планирал двата дни да язди. И той имаше право на два дни почивка от време на време.
— Разбрано, шефе. — Раундс стана и тръгна към вратата, но се спря до нея. — А, щях да забравя. В отдела за ценните книжа на „Моргън и Стийл“ има един човек. Той е мошеник. Разпорежда се за своя сметка с парите на някои клиенти, от порядъка на едно-петдесет. — Това означаваше сто и петдесет милиона долара чужди пари.
— Някой следи ли го?
— Не. Открих го сам. Запознах се с него преди два месеца в Ню Йорк и ми се стори, че работата не му е много чиста, затова започнах да наблюдавам персоналния му компютър. Искаш ли да видиш трансакциите му?
— Не е наша работа, Джери.
— Знам, прекратих бизнеса ни с него, за да не ни извърти някой номер с нашите пари, но според мен той е наясно, че е време да напусне града и да си вземе еднопосочен билет за пътуване отвъд океана. Някой трябва да го наглежда. Може би Гюс Върнър.
— Ще трябва да помисля по въпроса. Благодаря за информацията.
— Разбрано, шефе. — Раундс излезе.
— Значи трябва да се промъкнем до нея, без да ни забележи, така ли? — попита Брайън.
— Това е задачата ви — потвърди Пийт.
— Колко близо?
— Колкото е възможно.
— Имаш предвид достатъчно близо, за да й пуснем един куршум в главата? — продължи да пита морският пехотинец.
— Достатъчно близо, за да можете да видите обеците й — обясни най-любезно Алекзандър. Беше точно защото госпожа Питърс имаше доста дълга коса.
— Значи да не я застреляме в главата, а да й прережем гърлото? — продължи с въпросите си Брайън.
— Виж какво, Брайън, кажи го както на теб най-много ти харесва. Достатъчно близо, за да я докоснеш, става ли?
— Е, да, така и предполагах — отвърна Брайън. — Трябва ли да носим чантичките с пищовите на задниците си?
— Да — отвърна Алекзандър, въпреки че не беше вярно. Брайън отново започваше да му досажда. Откъде се намери морски пехотинец с толкова будна съвест?
— Така ще е по-лесно да бъдем забелязани — възрази Доминик.
— Е, прикрийте ги по някакъв начин. Проявете въображение — каза им малко троснато инструкторът.
— Кога ще разберем за какво точно е цялата тази работа? — отново попита Брайън.
— Скоро.
— Човече, все така отговаряш.
— Виж какво, можеш да се върнеш в Северна Каролина, когато пожелаеш.
— Мислих по въпроса — отвърна му Брайън.
— Утре е петък. Помисли за това през уикенда, става ли?
— Става — отвърна Брайън. Тонът на заяжданията загрубя повече, отколкото бе искал. Беше време да отстъпи. Той нямаше нищо против Пийт. Причината беше най-вече неизвестността и неодобрението му за това, което предполагаше, че трябва да върши. Особено пък ако обектът е жена. Посегателството върху жени не беше за него. Или пък срещу деца. Точно това беше накарало брат му да действа срещу онзи по такъв начин. Не че Брайън не го одобряваше. За миг се замисли дали би сторил същото и си каза, че би го направил за едно дете, но не беше съвсем сигурен. Когато приключиха с вечерята, близнаците разтребиха масата и слязоха при телевизора на долния етаж да изпият по някое питие и да гледат телевизионния канал „История“.