— Какво мисли опозицията по въпроса? — попита Хендли. Не беше трудно да се отгатне, но той искаше повече мнения.
— Те искаха да ни ужилят с максимален ефект. Целта им с тази операция беше да ударят средния американец — обади се Раундс. — Мислят, че могат да ни уплашат, като ни покажат, че са в състояние да ни нападнат навсякъде, не само в такива обекти като Ню Йорк. Това е елементът на по-голяма прозорливост в тази операция. В нея са участвали вероятно общо между петнадесет и двадесет терористи плюс може би поддържащ персонал. Това е сравнително голям брой, но не е нещо безпрецедентно. Те успяват да поддържат добра оперативна готовност. Хората им са добре мотивирани. Обаче не бих казал, че са били особено добре обучени. Просто са решили да пуснат едно бясно куче в задния ни двор, за да ухапе няколко деца, както и стана. Демонстрираха политическата си воля да извършат някои много грозни неща, но това не ме изненадва, а също да пожертват някои особено верни на каузата хора, но и това не е нещо ново. От техническа гледна точка нападението е твърде елементарно, просто няколко лоши момчета с леко автоматично оръжие. Те показаха жестокост, но не и истински професионализъм. След по-малко от два дни ФБР вероятно ще установи техния произход и може би пътищата, по които са влезли в страната. Не са се учили да управляват самолети или нещо подобно, затова по всяка вероятност не са били от дълго време тук. За мен ще е интересно да разбера кой е извършил проучването на техните обекти. Започването на операцията на различни места по едно и също време предполага известна предварителна подготовка, но мисля, че тя не е била особено голяма. Не е чак толкова трудно да гледаш стрелките на часовника. След стрелбата не са имали намерение да се измъкнат. Сигурно са дошли с предварително определени цели. На този етап съм готов да се обзаложа на няколко долара, че са били в страната не повече от една-две седмици, а може би и по-малко в зависимост от пътищата им за влизане. От ФБР скоро ще разберат това.
— Пийт съобщи, че оръжията са били автомати „Инграм“. Изглеждат добре на външен вид и затова ги показват често по телевизията и във филмите — обясни Гренджър. — Обаче това не са ефикасни оръжия.
— Как са се снабдили с тях? — попита Том Дейвис.
— Добър въпрос. Предполагам, че от ФБР вече имат на разположение тези, използвани във Вирджиния, и сега се опитват да проследят произхода им по серийните номера. Бива ги в тази работа. До довечера ще разполагаме с нужната информация. Това ще им даде някаква яснота за начина, по който оръжията са попаднали в ръцете на терористите, и тогава разследването ще напредне.
— Какво мислиш, че ще направи ФБР, Енцо? — попита Брайън.
— Случаят е много важен. Ще получи кодово наименование и по него ще работят всички агенти в страната. В момента първото нещо, което ще търсят, е колата, която са използвали онези. Може би е крадена. По-вероятно е да е взета под наем. За това човек трябва да се подпише, да остави копие от шофьорската си книжка, номера на кредитната си карта, т.е. всички необходими неща, без които съществуването в Америка е невъзможно. Така на разследването ще бъде дадена някаква насока. Точно затова тези неща се проследяват най-внимателно.
— Как сте, момчета? — попита Пийт, влизайки в стаята.
— Питието ни се отразява добре — отвърна Брайън. Той вече беше изчистил беретата си, а и Доминик беше направил същото със своя „Смит и Уесън“. — Цялата тази работа не беше много приятна, Пийт.
— Няма начин да е приятна. Току-що разговарях с централата. До един-два дни искат да се срещнат с вас. Брайън, преди ти имаше някакви съмнения и каза, че нещата са се променили. Вярно ли е?
— Ти ни обучаваше да откриваме обекта, да се приближим до него и да го убием, Пийт. Вече мога да се примиря с това, ако не се наложи да правим нещо, което излиза прекалено много извън рамките на нормалното.
Доминик кимна, за да покаже, че е съгласен с брат си, но не изпускаше от очи Алекзандър.
— Е, добре тогава. В Тексас има един лаф, с който се обяснява защо местните адвокати са толкова добри. Отговорът е, че там има повече хора за убиване, отколкото коне за крадене. Така че може би вие двамата ще помогнете да убием някои хора.
— Ще кажеш ли най-после точно за кого работим? — попита Брайън.
— Скоро ще разберете, изчакайте още един ден.
— Добре, мога да почакам толкова — каза Брайън. Вече си беше направил някои собствени заключения. Генерал Тери Бротън може би е знаел нещо. Съвсем сигурно беше, че онзи човек Върнър определено е знаел, обаче той беше наясно, че тази бивша тютюнева плантация, в която ги обучаваха, не беше на никое държавно учреждение. ЦРУ имаше „Фермата“ близо до Йорктаун, Вирджиния, но тя се намираше на сто и петдесет мили оттук. Според него нямаше признаци това място да е на Управлението, макар че може и да грешеше. Всъщност то изобщо не му изглеждаше държавно. Но при всички случаи до два дни щеше да научи нещо по-съществено и можеше да изчака толкова.