— Но как ще реагират северноамериканците? — попита Ернесто.
— Ще започнат разследване като при всяко улично убийство и сигурно ще разкрият някои неща, но няма да успеят да стигнат до повечето от тях. А сега ние имаме нова дистрибуторска мрежа в Европа, което — припомни той на боса си — е нашата цел.
— Не очаквах такова зрелищно престъпление, Пабло.
— Но нали вече обсъждахме това предварително? — отвърна Пабло с най-спокоен тон. — Надеждата им беше да извършат наистина някаква показна демонстрация… — разбира се, той не каза престъпление, — която да всее страх в сърцата на американците. Предварително знаехме, че такива глупости са важни за тях. Важното пък за нас е, че дейността на американците ще се пренасочи от нашите интереси в друга посока.
Понякога трябваше да проявява търпение, докато обяснява нещата на шефа си. Важното бяха парите. С пари можеш да купиш власт, с тях можеш да подкупваш хора и протекция и не само да запазиш своя живот и този на семейството си, но и да контролираш страната си. Рано или късно щяха да уредят избирането на някой, който щеше да каже думите, които северноамериканците искаха да чуят. Той нямаше да направи нещо много, освен може би да се справи с картела Кали, което щеше да бъде добре за тях. Единственото им безпокойство беше, че могат да се опитат да спечелят с пари протекцията на някой измамник, който щеше да вземе парите, а след това да се нахвърли срещу тях като неблагодарно куче. В крайна сметка всички политици бяха направени от едно и също тесто. Обаче той щеше да има информатори в лагера на такива хора и щеше да се погрижи за сигурността си. Те щяха „да отмъстят“ за убийството на фалшивия приятел, чийто живот при такива обстоятелства той трябваше да отнеме. Играта беше наистина сложна, но трябваше да се играе. А той знаеше как да манипулира хората и властта, дори и тези в Северна Америка. Ръцете му стигаха далеч, дори до умовете и душите на тези, които нямаха представа чия ръка дърпа техните конци. Това се отнасяше особено за онези, които се обявяваха против легализирането на неговия продукт. Ако това станеше, тогава печалбите му щяха рязко да намалеят, а с тях и властта му. Не можеше да позволи това, не! За него и неговата организация статуквото беше идеалният модус вивенди. Нещата не бяха идеални, но той не можеше да се надява на такова нещо в реалния свят.
ФБР работеше бързо. Откриването на форда с регистрационните номера на Ню Мексико не беше трудно, въпреки че се беше наложило всички регистрационни номера на колите в паркинга да бъдат сверени със собствениците и в много случаи те бяха разпитвани от агент, размахващ пистолет. Разбра се, че в Ню Мексико националната агенция за даване на коли под наем е имала скрити камери и записът в тях от въпросния ден беше на разположение. Забележителното беше, че на него се видя и друга взета под наем кола, която предизвика интереса на бюрото на ФБР в Де Мойнс, Айова. След по-малко от час ФБР изпрати своите агенти в офиса на „Херц“, който се намираше само на половин миля оттам, а и там имаха скрити телевизионни камери. На тях и на архивните записи се видяха фалшиви имена (Томас Салазар, Хектор Сантос, Антонио Куинонес и Карлос Олива). Фалшиви бяха и шофьорските книжки. Тези сведения бяха важни. Международните шофьорски книжки бяха получени в Мексико Сити и на мексиканската федерална полиция бяха изпратени бързо факсове, в които се искаше незабавното й съдействие.
В Ричмънд, Де Мойнс, Солт Лейк Сити и Денвър бяха открити номерата на кредитните карти „Виза“. Шефът на сигурността на „Виза“ беше бивш старши агент на ФБР и там компютрите не само откриха банковия произход на кредитните сметки, но и четири карти в общо шестнайсет бензиностанции, показващи изминатите пътища и скоростта, с която са се движили четирите коли с терористите. Серийните номера на автоматите „Инграм“ бяха проследени чрез дъщерната агенция на ФБР — Бюрото за алкохол, цигари, огнестрелни оръжия и експлозиви към министерството на финансите. Там беше решено, че всичките шестнайсет автомата са част от пратка, открадната преди единайсет години в Тексас. Някои оръжия от същата пратка са били използвани при схватки на наркотрафиканти в различни краища на страната и тази информация насочи разследването на ФБР в съвсем нова посока. От четирите места на престъпленията бяха взети пръстови отпечатъци на мъртвите терористи плюс кръвни проби за ДНК анализ.