— Зависи какво имаш предвид — рече Дейвис. — Проникнал агент ли? Това ще е доста трудно. За тази работа ще трябва наистина тлъст подкуп, но дори и тогава ще е трудно да се уреди, освен ако в ЦРУ няма човек, който сам да е отишъл при тях да им предложи съдействие срещу заплащане. Не е съвсем изключено — добави той, след като размисли. — Едно време руснаците винаги бяха зле с парите… нямаха достатъчно валута, за да я пилеят на вятъра. Но тези хора, ами че те ги имат предостатъчно. Така че… може би…
— Обаче това ни устройва — рече Хендли. — В ЦРУ малцина знаят, че съществуваме. Затова ако онези започнат да си мислят, че там има подкупни хора, ще се опитат да вкарат вътре свой агент, но той няма да знае нищо за нас и не би могъл да им каже какво става.
— В такъв случай това няма да им е много от полза — предположи Гренджър.
— Ще си мислят, че работата е дело на Мосад, нали?
— Че на кой друг? — запита на свой ред Дейвис. — Собствената им идеология работи против тях. — Беше лъжлива следа, използвана рядко срещу КГБ, но понякога с успех. Няма нищо по-убедително от това да накараш противника да си мисли, че е много умен, а ако то направи нещата за израелците по-трудни, никой в американското разузнаване нямаше да страда от безсъние за това. „Съюзници“ или не, израелците не бяха обичани много от американските си колеги. Дори саудитските шпиони заиграваха с тях, защото националните интереси често се преплитаха по най-невероятни начини, а в тази поредица от операции американците щяха да се ръководят най-вече от интересите на своята страна и изобщо нямаше да се съобразяват с правилата.
— Къде се намират установените от нас обекти? — попита Хендли.
— Всички са в Европа. Повечето са банкери или хора от комуникациите. Занимават се с финансови операции или с обработване на информация. Един от тях изглежда, че събира разузнавателни сведения. Пътува много. Може би той е проучил вчерашните обекти, но го следим отскоро и не знаем много за него. Имаме някои обекти, които работят в областта на комуникациите, но не искаме да ги закачаме. Прекалено ценни са. Другата ни грижа е да избягваме обекти, чиято смърт ще подскаже на противника как сме се добрали до тях. Там нещата трябва да изглеждат така, сякаш са станали случайно. Мисля, че за някои от тях трябва да организираме така нещата, че противникът да реши, че сами са тръгнали по лош път. Взели са пари и са преминали на другата страна, поискали са да откраднат малко от сладкия живот и са заплатили за това с главите си. Дори можем да оставим имейли, потвърждаващи подобни версии след тях.
— Ами ако онези разполагат с код, който да покаже, че тези имейли не са техни, а от някой, който е успял да проникне в компютрите им? — попита Дейвис.
— В такъв случай това ще е колкото в наша полза, толкова и в наша вреда. Съвсем естествено е да уредиш изчезването си така, че да изглежда като че ли са те убили. Никой няма да тръгне да търси мъртъв човек, нали? Те не може да не се тревожат от подобни възможности. Мразят ни, защото корумпираме тяхното общество, но същевременно знаят, че хората им са корумпирани. Сред тях има както смелчаци, така и страхливци. Тези хора нямат еднакви убеждения. Те не са роботи. Разбира се, някои ще са истински вярващи, но други ще участват заради приключението, заради тръпката от онова, което вършат. Обаче когато нещата опрат до това да оцелеят или не, животът ще им се стори по-привлекателен от смъртта. — Гренджър беше познавач на човешката психика и човешката мотивация. — Не, тези хора не са роботи. Всъщност, колкото по-умни са, толкова по-малко вероятно е да бъдат мотивирани от елементарни неща. Интересното е, че повечето от мюсюлманските екстремисти са или в Европа, или са получили образованието си там. За тях е удобно да се скрият зад етническия си произход, но същевременно са освободени от репресивните общества, от които са произлезли. Революцията винаги е била предизвиквана от по-големи очаквания, а не е последица от потискането им, тя винаги е била резултат от стремеж към по-голяма свобода. Винаги е била период на лична безизходица, в който човек се опитва да намери себе си, период на психическа уязвимост, когато хората се опитват да се хванат за някаква котва, независимо каква е тя. Най-тъжно е да убиваш заблудили се хора, но те са избрали свободно поетия път и ако той ги е отвел до неподходящо място, жертвите им нямат вина за това.
Рибата беше много добра. Джак опита от ивичестия костур, който се ловеше в залива Чесапийк. Брайън предпочете сьомгата, а Доминик морския език. Брайън избра виното — френско, от долината на Лоара.