Разбира се, днес беше по-различно, защото в този ден те за пръв път планираха реални секретни операции. Колежът действаше от малко повече от деветнадесет месеца и в по-голямата си част това време беше използвано за утвърждаване на прикритието им, че уж се занимават с търговия и арбитраж. Шефовете на отделите бяха пътували много пъти с влаковете „Асела“ до Ню Йорк и обратно, за да се срещат с колегите си от белия свят, и въпреки че навремето тази работа изглеждаше твърде бавна, те много скоро успяха да си създадат репутация на хора, които умеят да боравят с пари. Разбира се, почти не бяха показали на света своите истински резултати от предвижданията си за валутните колебания, както и от купуването на акции от няколко много предпазливо подбрани фирми. Но макар основната цел да беше прикриването на истинската му дейност, Колежът трябваше да се самоиздържа и затова трябваше да има реални доходи. През Втората световна война американците напълниха службите си, извършващи секретни операции, с адвокати, а англичаните използваха банкери. И едните, и другите бяха доказали, че умеят да прецакват хората… и да ги убиват. Изглежда, че това има някаква връзка с начина, по който те гледат на света, помисли си Хендли, докато си пиеше кафето.
Погледна към другите: Джери Раундс — неговият шеф на стратегическото планиране, Сам Гренджър — шеф на операциите. Дори преди създаването на предприятието тримата бяха разсъждавали върху формата на света и върху това как някои негови ъгли могат най-добре да бъдат заоблени. Тук беше и Рик Бел — шефът на отдел анализи, човекът, който прекарваше работното си време в пресяване на информационния „поток“ между АНС и ЦРУ в стремежа си да открие някакъв смисъл в съобщения, които на пръв поглед нямаха връзка помежду си. Разбира се, в това отношение той беше подпомаган от тридесет и пет хиляди аналитици в Ленгли, Форт Мийд и други такива места. Като всички старши анализатори и той обичаше да се подвизава на оперативното поле, а тук това беше наистина възможно, защото Колежът беше твърде малък, за да бъде превзет от собствената си бюрокрация. Той и Хендли се безпокояха, че може би не винаги ще е така, затова и двамата се стараеха да не позволяват да се изграждат империи.
Доколкото им беше известно, Колежът беше единственият такъв институт в света. Освен това беше създаден така, че съществуването му можеше да бъде прекратено в срок от два-три месеца. Тъй като „Хендли и съдружници“ не привличаха чужди инвеститори, те не бяха обект на особено внимание от страна на обществеността и машинациите им не бяха в полезрението й. Освен това общността, към която принадлежаха, не се занимаваше със самореклама. В една сфера, в която всички правеха едно и също, никой не се занимаваше особено много с работата на другия, освен ако не се случеше да бъде лошо ужилен от него. Колежът не жилеше. Поне не и с пари.
— И така — започна Хендли, — готови ли сме?
— Да — отговори Раундс вместо Гренджър. Сам кимна и се усмихна.
— Готови сме — обяви официално Гренджър. — Нашите две момчета се доказаха така, както не сме очаквали.
— Справиха се много добре — съгласи се Бел. — А онзи младеж Райън откри в лицето на Сали и първия обект. Събитията от петък станаха повод за размяна на много съобщения. Те помогнаха да бъдат открити доста ликуващи хора. Много от тях са само сътрудници и подражатели, но дори и да видим сметката на някого погрешка, загубата няма да бъде голяма. Вече съм определил окончателно първите четирима. Сам, имаш ли план как бихме могли да се справим с тях?
Сега дойде ред на Дейвис.
— Ще пристъпим към разузнаване с бой. След като ликвидираме един-двама, ще видим каква ще бъде реакцията, ако изобщо има такава, и ще се ориентираме от нея. Съгласен съм, че господин Сали изглежда най-подходящ като първа цел. Въпросът е дали отстраняването му трябва да бъде открито или прикрито?
— Обясни — нареди Хендли.
— Ами, едно е, ако бъде намерен мъртъв на улицата, и съвсем друго, ако изчезне с парите на баща си и остави бележка, в която казва, че иска да прекрати това, което върши, и да се оттегли — обясни Сам.
— Отвличане? Опасно е. Лондонската полиция има сто процента разкриваемост на отвличанията. Това е опасна игра, особено при първия опит.
— Е, можем да наемем някой актьор за ролята, да го облечем по подходящ начин, да го прехвърлим със самолет до нюйоркското летище „Кенеди“ и след това да го накараме да изчезне. Така можем да се отървем от тялото и да запазим парите. До какви суми има достъп той, Рик?