— Пряк достъп ли? Над повече от триста милиона долара.
— Може да дойдат доста добре на ковчежника ни — рече Сам. — А и това няма да се отрази кой знае колко фатално на баща му, нали?
— Парите на баща му ли? Те са не по малко от три милиарда — отвърна Бел. — Ще почувства силно загубата им, но няма да се разори. А като знаем какво е мнението за сина му, това може да бъде добро прикритие на операцията ни — предположи той.
— Не го препоръчам като начин за действие, но все пак е една възможност — заключи Гренджър.
Разбира се, тези въпроси бяха вече обсъждани. Играта беше твърде очевидна, за да не бъде забелязана. Тристате милиона долара щяха да се отразят доста добре на сметката на Колежа, да речем, в някоя банка на Бахамските острови или пък в Лихтенщайн. Човек може да скрие пари навсякъде, където има телефонни връзки. В края на краищата това щяха да бъдат само електрони, а не кюлчета злато.
Хендли беше изненадан, че Сам направи толкова рано това предложение. Може би искаше да разбере какво мислят колегите му за него. Явно не ги вълнуваше много мисълта, че може да бъде отнет животът на Сали, но възможността едновременно с това да бъде и ограбен засягаше много по-различни струни. Човешката съвест е много странно нещо, заключи Гери.
— Нека за момент да оставим този вариант настрана. Колко трудно ще е самото изпълнение на задачата по ликвидирането? — попита той.
— С това, което ни даде Рик Пастернак ли? Детска игра, ако, разбира се, нашите хора не направят някой голям гаф. Дори и в този случай най-лошото, което може да се случи, е работата да изглежда като задушаване — каза им Гренджър.
— Ами ако нашите момчета изпуснат писалката? — попита обезпокоен Раундс.
— Това е само писалка. С нея може да се пише. Може да мине за такава пред всяко ченге по света — отвърна уверено Гренджър. Бръкна в джоба си и подаде своя екземпляр на останалите да го разгледат. — Тази не е заредена — успокои ги той.
Всички бяха осведомени за предназначението й. Изглеждаше напълно като скъпа химикалка, позлатена и с инкрустиран обсидиан върху щипката. При натискането й се показваше скритият писец, който трябваше да бъде заменен със спринцовката със смъртоносна отрова. Тя щеше да парализира жертвата след петнадесет-двадесет секунди, а след три минути да я умъртви без никакъв шанс да бъде спасена и с едва забележими следи в организма, които скоро щяха да изчезнат. Докато писалката обикаляше съвещателната маса, хората един след друг опитваха острието й и след това демонстрираха как биха я използвали. Повечето го направиха като при удар с пикел, но Раундс замахна като с малка кама.
— Няма да е зле една суха тренировка — рече той тихо.
— Някой тук иска ли да бъде доброволна жертва? — попита Гренджър останалите. Никой не вдигна ръка. Настроението около масата не го изненада. Беше време за трезва преценка, както когато човек подписва молба за застраховка живот, от която би имало полза само ако е мъртъв, а в такъв момент на никого не му е до шеги.
— Заедно ли ще пътуват в самолета до Лондон? — попита Хендли.
— Да — рече Гренджър и отново възприе делови тон. — Ще трябва да им дадем време да проучат обекта, да изберат момента и да нанесат удара.
— И да изчакат, за да видят резултатите, нали? — зададе риторичния въпрос Раундс.
— Точно така. След това могат да хванат самолета до следващата цел. Цялата операция не трябва да продължи повече от седмица. После ще ги върнем у дома и ще чакаме, за да видим как ще се развият нещата. Ако някой бръкне в купчината пари, които е оставил след смъртта си, вероятно ще бъдем в състояние да разберем това.
— Длъжни сме — рече Бел. — Ако някой ги открадне, ще знаем у кого ще отидат.
— Чудесно — каза Гренджър. — В края на краищата, точно това означава разузнаване с бой.
„Няма да останем тук дълго“, мислеха си близнаците. Намираха се в две съседни стаи на местния хотел „Холидей Ин“ и в този неделен следобед двамата гледаха телевизия заедно с един гост.
— Как е майка ви? — попита Джак.
— Добре. Работи много с местните училища, главно църковните. Тя е нещо като помощник-учител, но всъщност не преподава. Татко работи върху нов проект в случай, че „Боинг“ се върнат отново към идеята за свръхзвуков пътнически самолет. Казва, че вероятно никога няма да го направят, освен ако Вашингтон не отпусне доста пари. Обаче с оттеглянето на „Конкорд“ хората отново мислят за него, а от „Боинг“ обичат да намират работа на инженерите си. Малко са изнервени от онези от „Ербъс“ и не искат да бъдат заварени неподготвени, ако французите станат по-амбициозни.