— Достатъчни са пет милиграма. Тази писалка изхвърля седем. Ако някой оцелее, ще е цяло чудо. За съжаление смъртта ще е много мъчителна, но това няма как да се избегне. Искам да кажа, че бихме могли да използваме отравяне с ботулизъм, парализира много бързо нервите, но оставя следи в кръвта, които могат да бъдат открити при аутопсия. Сукцинилхолинът се разгражда много бързо. Невероятно е да бъде открит, освен ако патологът знае точно какво да търси, а това едва ли би могло да се случи.
— Кажи отново колко бързо действа?
— За двайсет-трийсет секунди в зависимост от това колко близо до някой главен кръвоносен съд е убождането, след което отровата предизвиква тотална парализа. Не може дори да мигне. Не може да движи диафрагмата си и затова не е в състояние да диша. До белите му дробове не достига кислород. Сърцето продължава да бие, но тъй като то е органът, който използва най-много кислород, след секунди до него престава да достига кръв. Това означава, че без кислород сърдечната тъкан започва да умира от кислороден глад. Болката е много силна. Обикновено тялото има резервен запас от кислород. Количеството му зависи от физическото състояние — пълните имат по-малък кислороден резерв от слабите. При всички случаи сърцето първо спира да работи. Опитва се да продължи да бие, но това само усилва болката. Смъртта на мозъка настъпва от три до шест минути. Дотогава може да чува, но не и да вижда…
— Защо? — попита Брайън.
— Вероятно очните клепачи остават затворени. Тук говорим за тотална парализа. Човекът лежи, разкъсван от ужасна болка, няма възможност да се помръдне, а сърцето му се опитва да изпомпва кръв без кислород, докато мозъчните клетки умрат от кислороден глад. След това теоретично е възможно тялото да продължи да живее… мускулните клетки издържат най-дълго без кислород — но мозъкът вече е мъртъв. Е, не е толкова сигурно, колкото куршум в мозъка, но е безшумно и на практика не оставя никакви следи. Когато сърдечните клетки умрат, те пораждат ензими, които ние търсим да открием при вероятен сърдечен инфаркт. Така че който и патолог да прегледа тялото, ще си помисли, че това е инфаркт или неврологичен спазъм, който може да бъде предизвикан от тумор в мозъка. Това може да го накара да го разреже, за да провери дали е така. Обаче веднага след анализа на кръвта тестът за ензими ще покаже, че става въпрос за сърдечен инфаркт и това ще сложи веднъж завинаги край на всякакви съмнения. Кръвната проба няма да покаже следи от сукцинилхолин, защото той се разгражда дори след смъртта. Ще решат, че имат случай на масиран инфаркт, а такива неща стават всеки ден. Ще проверят кръвта му за холестерол и някои други рискови фактори, но нищо няма да може да промени факта, че човекът е мъртъв от нещо, което те никога няма да могат да открият.
— Господи — прошепна Доминик. — Докторе, как, по дяволите, се заловихте с тези неща?
— По-малкият ми брат беше вицепрезидент в „Кантор Фицджералд“. — Това беше единственото обяснение, което им даде.
— Значи трябва да бъдем предпазливи с тези писалки? — попита Брайън. Обяснението на доктора го беше задоволило напълно.
— Бих ви препоръчал да внимавате — посъветва ги Пастернак.
Глава седемнадесета
МАЛКАТА ЧЕРВЕНА ЛИСИЦА И ПЪРВОТО ПРЕПЯТСТВИЕ
Излетяха от международното летище „Дълес“ със самолет на британските авиолинии „Боинг“–747, чийто общ външен вид беше проектиран от баща им преди двадесет и седем години. На Доминик му дойде наум, че по онова време е бил в пелени и че оттогава до днес светът многократно се беше променил.
И двамата имаха съвсем нови паспорти със собствените им имена. Всички останали документи бяха в лаптопите им, напълно кодирани, заедно с модемите и другия комуникационен софтуер, които също бяха засекретени. Иначе бяха облечени небрежно като повечето останали пасажери в първа класа. Стюардесите сновяха енергично насам-натам и раздаваха на всички предястия плюс бяло вино за двамата братя. Когато се издигнаха на нужната височина, им раздадоха храната, която беше прилична. Това беше най-хубавото, което може да се каже за яденето в самолетите. Същото се отнасяше и до избора на предлаганите филми. Брайън избра „Денят на независимостта“, а Доминик се спря на „Матрицата“. И двамата обичаха научната фантастика още от деца. В джобовете на саката им бяха техните златни писалки. Патроните за зареждането им бяха в несесерите с бръснарските принадлежности, които се намираха заедно с останалия багаж някъде долу в търбуха на самолета. До летище „Хийтроу“ имаше шест часа и двамата се надяваха да успеят малко да поспят.