— Нямам намерение да паля свещ за спасение на душата му. Просто това не е нещо, което би трябвало да правим в един цивилизован свят.
— Какъв цивилизован свят е това? Видяхме сметката на човек, който и без това трябваше да се яви пред бога. Ако той иска да му прости, това си е негова работа. Има хора, които си мислят, че всички в униформа са наемни убийци. Детеубийци и прочие.
— Да вървят на майната си — ядоса се Брайън. — Това, от което се страхувам, е да не би наистина да се превърнем в такива.
— Е, винаги можем да се откажем от тази работа. Освен това ни увериха, че винаги ще ни обясняват причините, наложили да ликвидираме някого. Няма да станем такива, Алдо. Няма да го допусна. Ти също. А сега ни чака още работа.
— Предполагам. — Брайън отпи голяма глътка от бирата и извади златната писалка от джоба си. Трябваше да я презареди. Това му отне по-малко от три минути и отново беше готова за употреба. После я завъртя така, че пак да става за писане, и я сложи обратно в джоба на сакото си. — Ще се оправя, Енцо. Не би могло да се очаква да се чувствам добре, след като съм убил човек на улицата. Въпреки че все още се питам дали нямаше да е по-добре просто да го арестуват и разпитат.
— Англичаните имат граждански права като нашите. Ако той поиска адвокат — знаеш, че щеше да му бъде казано, че може да се възползва от това право, — тогава ченгетата не могат да го попитат дори колко е часът. Също както у нас. Само ще им се усмихва и ще си държи устата затворена. Това е един от недостатъците на цивилизацията. Предполагам, че за криминалните престъпници има някакъв смисъл, но тези хора не са криминални. Това си е един вид война, а не улично престъпление. Там е проблемът. Не можеш да заплашваш човек, който иска да умре при изпълнение на дълга си. Можеш само да го спреш, а това означава сърцето му да престане да бие.
Брайън отново отпи от бирата.
— Така е, Енцо. Чувствам се по-добре. Кой ли ще е следващият ни обект?
— Дай им един час да помислят. Какво ще кажеш да се поразходим?
— Може. — Брайън стана и след минута двамата бяха отново на улицата.
Беше съвсем очевидно. Микробусът на „Бритиш Телеком“ тъкмо потегляше, но колата „Астън Мартин“ все още си беше на мястото. Морският пехотинец се запита дали англичаните щяха да изпратят тайно екип в къщата да я претърси, за да види дали няма да открие нещо интересно, обаче черната спортна кола си беше още там и наистина изглеждаше секси.
— Иска ли ти се да я купиш от държавната разпродажба? — попита Брайън.
— Не мога да я карам у дома. Кормилото й е на обратната страна — отбеляза Доминик. Обаче брат му беше прав. Беше глупаво такава кола да отиде на вятъра. Площад „Бъркли“ е хубаво място, но твърде малко за каквото и да било, освен да оставиш децата си да се търкалят по тревата в парка и да излязат малко на слънце и чист въздух. Вероятно къщата също ще бъде продадена, и то за голяма сума. Адвокатите посредници щяха да се погрижат за това. След като си вземеха полагащото им се възнаграждение, щяха да я предадат на семейните наследници. — Огладня ли?
— Мога да хапна нещо — рече Брайън. Те продължиха пътя си. Отправиха се към площад „Пикадили“ и откриха едно заведение, в което сервираха сандвичи и студени напитки. След около четиридесет минути се върнаха отново в хотела и Брайън включи компютъра.
СПОРЕД МЕСТНИ ИЗТОЧНИЦИ ЗАДАЧАТА Е ИЗПЪЛНЕНА ЧИСТО — се казваше в съобщението от Колежа. ПОТВЪРДЕНИ МЕСТА ЗА ПОЛЕТ БС0943. ИЗЛИТАНЕ ОТ ХИЙТРОУ УТРЕ В 07:55. ПРИСТИГАНЕ В МЮНХЕН 10:45. БИЛЕТИ НА ГИШЕТО. Следваше страница с подробности. КРАЙ.
— Добре — рече Брайън. — Имаме нова задача.
— Вече? — Доминик беше изненадан от експедитивността на Колежа.
Брайън не беше.
— Предполагам, че не ни плащат за да бъдем туристи, брат ми.
— Трябва по-бързо да измъкнем близнаците оттам — каза Том Дейвис.
— Не е необходимо, ако са се покрили добре — рече Хендли.
— Ако някой ги е забелязал, по-добре ще е да не се мотаят там. Не можеш да разпитваш призрак — отбеляза Дейвис. — Ако полицията няма следи, по които да се насочи, ще мисли по-малко за случая. Могат да направят справка със списъците на пасажерите на излитащите самолети, но ако имената, които търсят — при положение че изобщо имат такива, — са заминали по свои частни работи, тогава ще останат без каквито и да било доказателства, за които да се заловят. Независимо дали някое лице бъде забелязано или не, по-добре е то просто да изчезне. Тогава няма да има какво да разследват и най-вероятно ще го отпишат като свидетел, на когото не може да се разчита. И без това полицията не обича много да разчита на показанията на очевидци. Те често пъти са несигурни, бързо се променят и не стават много за пред съда.