— Е и? — попита сър Пърсивал.
— Нивото на тропонина е доста завишено. От лабораторията казват, че холестеролът е двеста и тринадесет — отвърна д-р Грегъри. — Нивото е високо за неговата възраст. Няма никакви доказателства за каквито и да било наркотични вещества. Не е вземал дори аспирин. Имаме ензимно доказателство за коронарен инцидент и това е всичко за момента.
— Ще трябва да отворим гръдния му кош — рече д-р Нътър, — но ще е безполезно. Дори и със завишено съдържание на холестерол той е твърде млад за голям сърдечно-съдов проблем.
— Сър, ако трябва да направя някакво предположение, то е, че е получил аритмия или нещо подобно. В такива случаи след смъртта не остават много следи, но вероятността за фатален край е напълно реална.
— Прав си. — Грегъри очевидно беше многообещаващ млад лекар с научни възможности. Подобно на повечето млади хора като него беше изключително сериозен. — Да го отворим — рече Нътър и посегна към скалпела за разрязване на кожата. След това щяха да използват уреда за разтваряне на ребрата. Обаче той беше уверен, че нямаше да открият нищо. Бедното копеле беше починало от сърдечен проблем, вероятно предизвикан от внезапна, необяснима поява на сърдечна аритмия. Каквото и да я беше причинило, то е било смъртоносно като куршум в мозъка. — Нищо ли не излезе от тестовете в токсикологията?
— Не, сър, абсолютно нищо. — Грегъри му подаде листа с резултатите от тестовете. Беше съвършено празен. И това реши окончателно въпроса.
Приличаше на това да се слуша предаване на мач от световната купа по радиото, но без цветистите коментари на говорителя. Някой в английското контраразузнаване се стараеше ЦРУ да научи повече какво става с обекта, към когото Ленгли очевидно проявяваше интерес. Каквато и откъслечна информация да се получеше, тя веднага биваше предавана на ЦРУ, а оттам във Форт Мийд, където същевременно прослушваха радиовълните, за да открият някаква проява на интерес сред терористите по света. Новинарската служба на последните, изглежда, не беше толкова ефикасна, колкото техните врагове се надяваха, че ще бъде.
— Здравейте, детектив Уилоу — поздрави го Розали Паркър, хвърляйки му обичайната си усмивка в стил „искаш ли да ме чукаш“. Тя правеше любов, за да си изкарва прехраната, но това не означаваше, че то не й харесваше. Нахълта вътре, закачила временния пропуск на ревера си, и седна срещу бюрото му. — И така, какво мога да направя за вас в този чудесен ден?
— Лоши новини, госпожице Паркър. — Бърт Уилоу беше официален и вежлив дори с проститутките. — Вашият приятел Уда е мъртъв.
— Какво? — Тя опули изненадана очи. — Какво е станало?
— Не сме сигурни. Просто се е строполил на улицата точно срещу офиса си. Изглежда, че е получил сърдечен удар.
— Така ли? — Розали се изуми. — Но той изглеждаше толкова здрав. Никога дори не е намеквал, че нещо с него не е наред. Искам да кажа, че снощи…
— Да, видях това в архива — каза Уилоу. — Знаете ли дали е вземал някакви наркотици?
— Изобщо не е вземал. Понякога пиеше, но не много.
Според Уилоу тя беше шокирана и много изненадана, но в очите й нямаше и следа от сълзи. Не, за нея Уда беше само клиент, източник на доходи и нищо повече. Бедният копелдак вероятно си е мислел друго. Още по-зле за него. Обаче това не засягаше Уилоу.
— Да сте забелязала нещо необикновено при последната ви среща? — попита полицаят.
— Не, не съм. Беше доста похотлив, но преди години един такъв умря върху мен… искам да кажа, както го правеше и предаде Богу дух, както се казва. Беше направо ужасно. Такова нещо не се забравя и оттогава внимавам с клиентите си за такива работи. Никога не оставям някой да умре от такова нещо. Не съм варварка. И аз имам сърце — увери тя ченгето.
„Е, да, ама твоят приятел Сали няма да го прави вече“, помисли си Уилоу.
— Разбирам. Значи снощи той се държа съвсем нормално, така ли?
— Напълно. Нямаше никакви признаци, че нещо не е наред. — Тя замълча, за да се успокои. Нека да изглежда по-състрадателна, за да не си помисли ченгето, че е някакъв робот. — Това е ужасна новина. Той беше толкова щедър и винаги се държеше любезно с мен. Жалко за него.
— И за вас — рече съчувствено Уилоу. В края на краищата тя току-що беше загубила един основен източник на доходи.