Трудно беше човек да не обикне град като Рим. Разположен на удобно място, международен по характер, пълен с чужденци и с гостоприемни хора, които ти се кланят и предпочитат да им се плаща в брой като някои селяни, каквито всъщност си бяха. Това беше добър град за жените, с магазини, каквито Рияд едва ли би могъл да предложи. Неговата майка англичанка обичаше Рим и причините бяха очевидни. Добра храна и хубаво вино, добра историческа атмосфера, която беше по-стара дори от самия Пророк, да бъде благословен и да почива в мир. Тук много хора бяха умрели от ръцете на цезарите, избивани за забавление на тълпата в Амфитеатъра или пък убивани за това, че императорът не е бил доволен от тях по една или друга причина. По време на императорите тук улиците сигурно са били много спокойни. Какъв по-добър начин за постигане на това от този да налагаш безмилостно изпълнението на законите? Дори слабият се изкушава да ги наруши. В неговата родина беше така и той се надяваше да продължи да е така, след като бъде сложен край на кралската фамилия, която или ще бъде избита, или прогонена в чужбина, може би в Англия или в Швейцария, където хората с пари и благороднически титли можеха да разчитат, че ще продължат да живеят, без да се трудят, необезпокоявани от никого. Всяка алтернатива устройваше Мохамед и другарите му. Достатъчно беше само те да не продължават да управляват неговата страна, потънали в корупция, прекланящи се пред неверниците, продаващи им петрол за пари, управляващи народа като че ли са синове на самия пророк Мохамед. На това щеше да бъде сложен край. Ненавистта към Америка беше по-голяма от омразата му срещу управниците на неговата страна. Америка беше основната му цел поради своята мощ, независимо дали я упражняваше сама или чрез други, които защитаваха американските интереси. Америка беше заплаха за всичко, което му беше скъпо. Това беше страна на неверници, покровител и защитник на евреите. Америка беше нахлула в неговата страна и беше разположила там свои войски и оръжия, без съмнение с явната цел да подчини исляма на волята си и така да управлява един милиард правоверни в услуга на своите користни интереси. Да ужили Америка беше за него нещо като мания. Дори израелците не му се струваха толкова привлекателни като цел. Колкото и да бяха вероломни, те бяха само едни пионки в ръцете на Америка, васали, които изпълняваха нейните заповеди за пари и оръжие, без дори да си дават сметка колко цинично са използвани. Иранските шиити бяха прави. Америка беше Големият Сатана, самият Иблис. Тя беше толкова силна, че беше трудно да й се нанесе решителен удар, но въпреки това беше уязвима пред справедливите сили на Аллаха и на правоверните.
Портиерът на хотел „Байришер“ се е престарал, помисли си Доминик. Беше им намерил едно „Порше“–911, чийто багажник отпред едва събра саковете им, и то само след като ги посмачкаха малко. Но беше достатъчен, а и за предпочитане, отколкото да вземат под наем някой малък спортен мерцедес. „Порше“–911 беше огън кола. Брайън трябваше да се оправя с картите, докато пътуваха на югоизток през Алпите към Виена. В момента не мислеха, че отиват на юг, за да убият някого. Служеха на родината си и това беше най-голямото доказателство за тяхната лоялност.