— Трябва ли да си сложа каска? — попита Брайън, като влизаше вътре, което при тази кола означаваше почти да седне на паважа.
— Не и когато аз карам, Алдо. Хайде, време е да се понасяме.
Колата беше боядисана в ужасен син цвят, но резервоарът беше пълен и шестцилиндровият двигател работеше като часовник. Германците наистина обичаха всичко да им е наред. Брайън се ориентира по картата как да излязат от Мюнхен на аутобана, който водеше на югоизток към Виена, а оттам Енцо реши да провери колко бързо е поршето.
— Мислиш ли, че имат нужда от известна подкрепа? — попита Хендли Гренджър, който току-що беше влязъл в кабинета му.
— Какво искаш да кажеш? — рече Сам. Разбира се, „те“ трябва да бяха братята Карузо.
— Искам да кажа, че нямат подкрепа във вид на разузнаване — посочи бившият сенатор.
— Е, да, но до този момент не сме предвиждали такова нещо.
— Точно така — Хендли се облегна в стола си. — В известен смисъл са малко като голи. Никой от тях няма опит в разузнаването. Ами ако ликвидират не този, когото трябва? Е, вероятно няма да пострадат от това, но едва ли ще е добре за бойния им дух. Спомням си един мафиот, мисля, че беше във федералния затвор в Атланта. Беше убил един нещастник, защото предполагал, че се опитал да го убие, но се беше оказал не този, когото трябва, и това го извади от равновесие. Пееше всичко като канарче. Така нанесохме големия си удар на мафията и разбрахме как е организирана. Не помниш ли?
— О, да, това беше един мафиот на име Джо Валачи. Да, но не забравяй, че той беше престъпник.
— А Брайън и Доминик са добри момчета. Затова ще почувстват по-тежко вината си. Може би няма да е зле да имат някаква подкрепа в разузнаването.
Гренджър се изненада от предложението.
— Мога да разбера нуждата от разузнаване за по-добра преценка. Признавам, че тази работа с „виртуалния кабинет“ не е с неограничени възможности. Те не могат да задават въпроси, но ако все пак имат такива, биха могли да ни изпратят имейл, за да поискат съвет…
— Нещо, което не правят — отбеляза Хендли.
— Гери, направили са само две крачки в мисията си. Рано е да се паникьосваме. Това са двама много умни и много способни млади хора. Затова и ги избрахме. Могат да разсъждават самостоятелно, а ние искахме точно това от нашите оперативни сътрудници.
— Не, тук не правим просто предположения, а най-вече капиталовложения за бъдещето. Смяташ ли, че идеята е добра? — В Конгреса Хендли се беше научил как да бъде най-убедителен и го правеше много успешно.
— Гери, знам, че предположенията винаги са лошо нещо. Но усложненията също. Как можем да бъдем сигурни, че ще им изпратим подходящия човек? Ами ако с това добавим някакъв елемент на несигурност? Трябва ли ни такова нещо?
— Искам да кажа, че няма да е зле да имаме някой, който има по-различен подход към сведенията, които се получават там. Братята Карузо са много добри. Знам го, но те нямат опит. Важно е там да има някой, който разсъждава по-различно и да гледа на нещата и на ситуацията от по-друг ъгъл.
Гренджър почувства, че е притиснат в ъгъла.
— Добре де, разбирам логиката ти, но според мен това излишно усложнява нещата.
— Погледни ситуацията от по-друг ъгъл. Ами ако попаднат на нещо, за което не са подготвени? В такъв случай ще имат нужда от второ, както щеш го наречи, мнение за данните, с които разполагат. Така има по-малка вероятност да сбъркат. Едно от нещата, които ме безпокоят, е да не би да направят грешка, която да се окаже фатална за някой нещастник, и тя да се отрази на работата им в бъдеще — имам предвид чувство за вина, угризения, а може и да започнат да говорят за това. Можем ли да пренебрегнем напълно подобна вероятност?
— Е, може би не напълно, но в такъв случай това ще означава, че прибавяме допълнителен елемент към уравнението. Така някой би могъл да каже „не“, когато правилното би било да се каже „да“. Всеки може да каже „не“. Не е задължително да е прав. Не ставаме ли прекалено предпазливи?
— Аз не мисля така.
— Добре, и кого искаш да изпратим? — попита Гренджър.
— Нека да помислим. Трябва да е… някой, когото познават и на когото имат доверие…
Хендли започна да изнервя шефа на оперативния си отдел. Беше си наумил нещо, а знаеше много добре, че той командва в Колежа и че тук той е законът и никой не може да му противоречи. Така че ако Гренджър трябваше да посочи едно име за тази изключително важна задача, то той трябваше да бъде някой, който нямаше да оплеска всичко…