Джак изяде и последния кроасан.
— Нека си пусна един душ и можете да ме разведете наоколо.
Брайън приключи с четенето на вестника и включи телевизора на Си Ен Ен — единствената американска телевизионна програма, която ловяха в „Империал“, за да чуе новините в 5:00 нюйоркско време. Последната от жертвите беше погребана предишния ден и репортерите питаха опечалените как понасят загубата. „Какъв идиотски въпрос?“ — възмути се морският пехотинец. Политиците разсъждаваха върху това какво трябва да направи Америка.
„Ами ние вече го правим вместо вас.“ Обаче ако разберяха, сигурно щяха да им направят живота черен. От тази мисъл се почувства по-добре. Все някой трябваше да свърши нещо такова и сега то беше негова работа.
В „Бристол“ Фаад тъкмо се беше събудил. Той също си поръча кафе и кроасани. Трябваше да се срещне с един колега куриер на следващия ден, за да получи съобщение, което да предаде по-нататък. За важните си съобщения организацията вземаше много строги предпазни мерки. Тези, които бяха наистина важни, се предаваха само устно. Куриерите познаваха само човека, който им предаваше информацията, и този, на когото пък те я препредаваха, така че бяха организирани в клетки от по трима души. Това беше още един урок, научен от покойния вече офицер от КГБ. Приносящият куриер беше Махмуд Мохамед Фадхил, който трябваше да пристигне от Пакистан. Подобна система можеше да бъде разбита само чрез упорита и продължителна полицейска работа, която лесно можеше да бъде провалена дори само с оттеглянето на един от участниците във веригата. Неудобството беше, че внезапното отстраняване на човек от веригата би попречило съобщението да стигне до местоназначението си, но това още не се беше случвало и не се очакваше да се случи. За Фаад този начин на живот не беше никак лош. Много пътуваше, винаги в първа класа, отсядаше само в първокласни хотели и, общо взето, всичко беше много комфортно. Понякога изпитваше вина за това. Според него други вършеха опасни и достойни за възхищение дела, обаче поемайки тази работа, му беше казано, че организацията не може да функционира без него и неговите единадесет другари, което беше добре за самочувствието му. Освен това знаеше, че макар да беше много важна, тази негова дейност беше сравнително по-безопасна. Получаваше съобщения и ги препредаваше на други, често пъти на самите оперативни сътрудници. Всички се отнасяха с голямо уважение към него, сякаш той бе авторът на инструкциите, нещо, в което не се опитваше да ги разубеждава. След два дни трябваше да получи още заповеди за препредаване или на най-близкия му в географско отношение колега — Ибрахим Салих ал Абел, който се намираше в Париж, или на някой оперативен сътрудник, който засега не му беше известен. Днес щеше да разбере и да предприеме нужните действия. Работата можеше да бъде едновременно отегчителна и вълнуваща без риск за самия него. Така беше лесно да си герой на едно движение, както той понякога си позволяваше да мисли за себе си.
Тръгнаха на изток по „Кертнер Ринг“, която почти веднага завиваше на североизток и вече се казваше „Шубертринг“. В северния й край беше магазинът на „Ферари“.
— И така, как я карате, момчета? — попита Джак, когато излязоха навън, а шумът от уличното движение пречеше разговорът им да бъде засечен от някое подслушвателно устройство.
— Ликвидирахме двама. Трябва да се справим с още един тук, във Виена, а след това ще заминем за някое друго място, което още не ни е известно. Мислех, че знаеш? — рече Доминик.
Джак поклати глава.
— Не. Не са ми казвали нищо за това.
— И защо те изпратиха? — попита Брайън.
— Мисля, че от мен се очаква да ви давам някои допълнителни идеи. Да ви подкрепям със сведения от електронното разузнаване и да ви бъда нещо като консултант. Поне така ми каза Гренджър. Знам какво стана в Лондон. Получаваме много вътрешна информация от англичаните, макар и индиректно. Приключиха случая със заключението, че е инфаркт. За Мюнхен не съм много осведомен. Вие какво можете да ми кажете?
— Ликвидирах го на излизане от джамията. Падна на тротоара. Пристигна линейка. От екипа на Бърза помощ се опитаха да му помогнат на място, а след това го откараха в болницата. Това е всичко, което знам — отвърна Доминик.
— Мъртъв е. Успяхме да засечем тази информация — каза им Райън. — Придружаваше се от човек, чието име в мрежата е Кинкаджу. Видя как приятелят му пада на земята и съобщи това на друг с имейл адрес 56MoHa. Мисля, че е някъде в Италия. Онзи в Мюнхен — името му беше Атеф — беше вербовчик и куриер. Знаем, че е вербувал поне един от стрелците, участвали в онази касапница миналата седмица. Можете да бъдете сигурни, че си е спечелил място в черния списък.