— Бинго, бинго! — Като полицай Доминик имаше добра памет за физиономии, а те направо се сблъскаха с една такава.
— Този не е ли…
— Ами, да. Приятелят на Атеф от Мюнхен. Искаш ли да се обзаложим, че той е нашият човек?
— Я остави това, брат ми. — Доминик огледа обекта.
„Това, че е арабин, е безспорно, среден на ръст, висок около метър и седемдесет, строен, тежи около седемдесет килограма, черна коса, кафяви очи, леко семитски нос, облича се добре и с вкус, като бизнесмен, върви с целеустремена, уверена походка.“ Минаха на пет-шест крачки от него, като внимаваха да не го гледат дори и през тъмните очила. „Спипах те, кучи сине.“ Които и да бяха тези хора, те си нямаха и хабер как да остават незабележими посред бял ден. Отидоха до ъгъла.
— По дяволите, стана много лесно — рече Брайън. — А сега какво?
— Нека накараме Джак да направи справка с базата и да запазим спокойствие, Алдо.
— Ясно, брат ми. — Несъзнателно бръкна в сакото си, за да се увери, че златната писалка е на мястото си, както би проверил дали автоматичният му пистолет „Берета“ 9 е в кобура. Почувства се като невидим лъв сред равнина в Кения, пълна с диви животни. От това не му стана много по-добре. Можеше да си избере това, което искаше да убие и да изяде, а бедният нещастник дори не подозираше, че го дебнат. „Също като при животните.“ Запита се дали колегите на този човек биха могли да усетят каква ирония се крие в използваната срещу тях тактика. Този начин на действие не беше типичен за американците, но всички подобни изпълнения на главна улица посред бял ден бяха измислени в Холивуд. За лъва не е много характерно да рискува живота си. Както го бяха учили в школата на морската пехота, ако се озовеш лице в лице с врага, значи не си планирал добре работата. Честната борба имаше място в Олимпийските игри, но тук нещата бяха по-различни. Никой ловец на едър дивеч не се приближава към лъва с гола сабя в ръка, вдигайки шум. Вместо това прави нещо по-разумно: прикрива се зад някой дънер и стреля с карабина от разстояние не по-малко от сто метра. Дори масаите в Кения, за които убиването на лъв е тест за мъжество, проявяват достатъчно благоразумие и нападат лъва в групи по десет души, в които не всички участници са младежи, за да са сигурни, че ще могат да отнесат опашката на лъва в селото. Тук не ставаше въпрос за храброст, а за ефективност. Самото участие в такива неща беше достатъчно опасно. Правиш всичко възможно, за да елиминираш колкото може повече ненужни рискове. Това си е работа, а не спорт. — Тук, на улицата, ли ще го ликвидираме?
— Досега тази тактика успяваше. Едва ли ще можем да го нападнем във фоайето на хотела.
— Разбрано, Енцо. Как ще действаме по-нататък?
— Ще се правим на туристи. Сградата на операта ми изглежда внушителна. Да идем да я поразгледаме. На обявата пише, че ще дават „Валкирия“ от Вагнер. Никога не съм я гледал.
— Никога не съм бил на опера. Предполагам, че някой ден трябва да ида, нали в жилите ми тече италианска кръв?
— Е, да, и с мен е така, затова си падам повече по Верди.
— Дрън-дрън. Ти пък кога си бил на опера?
— Имам някои изпълнения, записани на дискове — рече Доминик и се усмихна.
Оказа се, че държавната опера е великолепен пример за имперска архитектура, построена така, като че ли на представленията ще присъства самият Бог. Целите балкони бяха облицовани в червено кадифе и позлата. Каквито и недостатъци да са имали, в двора на Хабсбургите очевидно е имало хора с вкус. За момент на Доминик му мина мисълта да провери колко катедрали има в града, но реши, че не е много подходящо, като се има предвид причината, поради която бяха тук. Разхождаха се цели два часа, след което се върнаха в хотела и се качиха в стаята на Джак.
— Нищо радостно от базата — каза им той.
— Голяма работа. Ние видяхме човека. Един стар приятел от Мюнхен — каза Брайън. Отидоха в банята и пуснаха крановете, които вдигаха достатъчно шум, за да попречат на микрофоните, които биха могли да бъдат монтирани наоколо. — Той е другар на Атеф. Беше с него, когато го ликвидирахме в Мюнхен.
— Как можете да сте сигурни?
— Е, не можем да бъдем сто процента сигурни… Но я помисли колко са шансовете той да се окаже едновременно в два града и точно в този хотел? — запита с основание Брайън.
— Сто процента сигурност определено ще е по-добре — възрази Джак.
— Съгласен съм, но когато шансовете са едно срещу хиляда, залагаш на по-голямата вероятност — каза Доминик. — Според правилата във ФБР поне е известно, че той е замесен в тази работа. Едва ли е тръгнал да събира помощи за Червения кръст. — Агентът замълча за момент. — Е, работата не е съвсем изпипана, но това е най-доброто, с което разполагаме, и според мен е достатъчно.