Джак преглеждаше новия информационен обмен, получен от Колежа, а Доминик и Брайън стояха до него след късния обяд и няколкото изпити бири. В пощата нямаше нищо необикновено — имейли до и от хора, заподозрени, че са играчи, повечето от тях обикновени граждани на различни страни, които веднъж или два пъти бяха изписали магическите думи, отбелязани от системата за засичане Ешелон във Форт Мийд. После се появи едно подобно на другите, но адресът му беше 56MoHa@eurocom.net.
— Ей, момчета, изглежда, че нашият приятел от улицата е трябвало да се срещне с друг куриер. Той пише на стария ни познайник 56MoHa и иска от него инструкции.
— Така ли? — Доминик се приближи и погледна към монитора. — Какво ни говори това?
— Току-що разбрах адреса му в интернет… той е Gadfly/щръклица/097@aol.com. Ако получи отговор от MoHa, може би ще разберем нещо. Според нас той е оперативният ръководител на лошите. АНС го засече преди шест месеца. Кодира писмата си, но те пробиха кода му и могат да четат повечето от имейлите му.
— След колко време можеш да очакваш отговор? — попита Доминик.
— Зависи от господин MoHa — отвърна Джак. — Просто трябва да си седнем на задниците и да чакаме.
— Ясно — рече Брайън от мястото си до прозореца.
— Виждам, че младият Джак не е намалил устрема им — отбеляза Хендли.
— Мислеше ли, че би могъл? Абе, Гери, нали ти казах — рече Гренджър, вече тайно благодарил на Бога за помощта му. — Както и да е. Сега те имат нужда от инструкции.
— Планът ти предвиждаше да бъдат ликвидирани четири обекта. Кой е четвъртият? — попита сенаторът.
Сега дойде ред на Гренджър да се засуети.
— Още не съм сигурен. Честно казано, не очаквах, че ще работят толкова ефикасно. Надявах се, че убийствата ще ни подскажат някой нов обект, но засега никой не си е подал главата навън. — Телефонът му иззвъня. — Разбира се, Рик, заповядай. — Той остави телефона. — Рик Бел казва, че има нещо интересно.
След по-малко от две минути вратата се отвори.
— О, здравей, Гери. Радвам се, че си тук. Сам — Бел извърна глава, — току-що получихме това. — Той му подаде един принтиран имейл.
Гренджър го прегледа.
— Този ни е познат…
— Ама разбира се, че е. Той е оперативният ръководител на нашите приятели. Оказа се, че сме били прави. — Като всички бюрократи, особено тези на по-високи постове, Бел обичаше да се потупа по гърдите.
Гренджър подаде листа на Хендли.
— Добре, Гери, ето ти го и номер четири.
— Не си падам по случайните находки.
— Гери, съвпаденията и на мен не ми допадат, но когато спечелиш на лотария, не връщаш парите, нали? — рече Гренджър и си помисли, че някогашният му треньор Дарел Ройъл беше прав, когато казваше, че късметът не ходи при разни смотаняци. — Рик, струва ли си този да бъде премахнат?
— Разбира се, че си струва — отвърна уверено Рик и енергично закима с глава. — Не знаем чак толкова много за него, но и това, което знаем, не е малко. Той е оперативният им ръководител… в това сме сто процента сигурни, Гери. И си го заслужава. Един от неговите хора вижда как другият загива, докладва, а този получава съобщението и отговаря. Да ти кажа право, ако някога срещна човека, измислил системата „Ешелон“, ще го черпя една бира.
— Това е то разузнаване с бой — обади се Гренджър, здравата потупвайки се по рамото. — Мамка му, знаех си, че ще успеем. Разбутай гнездо на стършели и някои от тях ще изскочат от него.
— Само да не те ужилят по задника — предупреди го Хендли. — Добре, а сега какво?
— Пускай кучетата, докато лисицата не е избягала — отвърна веднага Гренджър. — Ако успеем да ликвидираме този човек, може би наистина ще падне нещо ценно от дървото, което клатим. — Хендли извърна глава.
— Рик, ти какво мислиш?
— Съгласен съм. Трябва да действаме — отвърна той.
— Добре, така да бъде — съгласи се Хендли. — Предайте им.
Хубавото на електронните комуникации е това, че за тях не е нужно много време. Всъщност Джак вече разполагаше с това, което беше важно за него.
— Момчета, първото име на 56MoHa е Мохамед. Това не е кой знае каква новина — най-често срещаното малко име в света. Обаче той казва, че се намира в Рим, в хотел „Екселсиор“ на „Виа Виторио Венето“ №125.
— Чувал съм за този хотел — рече Брайън. — Скъпо, луксозно място. Изглежда, че нашите приятели имат слабост към такива.
— Регистрирал се е под името Найджъл Хоукинс. То е типично английско. Да не би да е английски гражданин?