— И така, какво те води насам? — попита Гери, посочвайки на госта си стол от другата страна на махагоновото бюро.
— Още не съм решил какво бих искал да правя. Просто се оглеждам и търся подходяща ниша.
Хендли се усмихна.
— Разбирам, не съм толкова стар, че да не помня колко объркан се чувства човек, когато свърши с учението. Къде си учил?
— В Джорджтаунския университет. Семейна традиция — младежът леко се усмихна. В него имаше едно хубаво нещо, което Хендли забеляза и оцени: не се опитваше да впечатли никого с името си и семейните си връзки. Дори може би се чувстваше малко неудобно от тях и искаше да върви по свой път със собственото си име, както постъпват много други млади хора. Или поне по-умните. Жалко, че в Колежа нямаше място за него.
— Баща ти харесва йезуитските училища.
— Дори мама стана католичка. Сали не е ходила в Бенингтън. Тя завърши университета „Фордхем“ в Ню Йорк. Сега учи в медицинския институт на „Джон Хопкинс“. Иска да стане лекарка като мама. Какво пък, това е една почтена професия.
— За разлика от правото ли? — попита Гери.
— Знаете какво мисли татко по въпроса — отбеляза с усмивка младежът. — Вие какво следвахте? — попита той Хендли, макар, разбира се, вече да знаеше отговора.
— Икономика и математика. Имам две дипломи. Бяха ми много от полза в търговията на стоковата борса. И така, как е семейството ти?
— О, добре. Татко пак се върна към писането — сега си пише мемоарите. Оплаква се най-вече, че не е достатъчно стар за такава книга, но работи много упорито, за да я напише както трябва. Не одобрява много новия президент.
— Да, Кийлти наистина умее да се връща към някои стари неща. Когато един ден го погребат, вместо надгробна плоча ще е по-добре да сложат на гроба му един камион. Дори „Вашингтон Поуст“ се прочу с тази шега.
— Чувал съм я. Татко казва, че е достатъчен само един идиот, за да развали работата на десет гении.
Тази поговорка не беше използвана от „Вашингтон Поуст“, обаче тя стана причина бащата на младия човек да основе Колежа, въпреки че това не беше известно на младежа.
— Е, това е малко пресилено. Този, новият, дойде само благодарение на случайността.
— Да, но когато стане време да екзекутират онзи откачалник в Мисисипи, може да сте сигурен, че той ще замени смъртната му присъда с доживотен затвор.
— За него опозицията срещу най-тежкото наказание е принципен въпрос — изтъкна Хендли. — Или поне така казва. Някои хора чувстват нещата по този начин и това е едно достойно мнение.
— Принципен въпрос, как пък не.
— Ако ти се водят политически спорове, на километър надолу по шосе №29 има един хубав бар — подхвърли Гери.
— Не, не съм дошъл за това. Извинявайте, че се отплеснах, сър.
„Това момче не бърза да си разкрие картите“, помисли си Хендли.
— Е, темата не е чак толкова лоша. И така, какво мога да направя за теб?
— Любопитен съм.
— За какво? — попита бившият сенатор.
— Какво правите тук? — зададе въпроса си посетителят.
— Главно валутни оценки. — Хендли се протегна, за да покаже налегналата го умора в края на работния ден.
— Аха — каза младежът с лека нотка на съмнение в гласа.
— В този бранш могат да се направят пари, ако човек разполага с добра информация и има нервите да се възползва от нея.
— Знаете ли, татко много ви харесва. Счита за срамно, че вие с него вече не се срещате.
Хендли кимна.
— Да, вината е моя, а не негова.
— Твърди също, че сте прекалено способен, за да си пилеете времето с това, което правите.
Обикновено подобно твърдение би трябвало да предизвика бурна реакция, но от начина, по който младежът го гледаше, можеше да заключи, че не е искал да го обиди, а по-скоро задава въпрос… Дали пък не е така?, запита се внезапно Хендли.
— За мен времената бяха лоши — напомни Гери на госта си. — А и всеки може да допусне грешки. Дори баща ти направи няколко.
— Вярно е. Обаче татко имаше късмета, че Арни беше наблизо да го прикрие.
Това предостави на домакина му една възможност, за която той моментално се улови.
— Как е Арни? — попита Хендли, за да спечели време, като все още недоумяваше каква е причината момчето да е тук и дори кой знае защо беше започнал да се чувства малко неспокоен.
— Добре. Той ще бъде новият ректор на университета в Охайо. Татко смята, че ще се справи добре и че му е нужна по-спокойна работа. Мисля, че е прав. С мама се чудим как този човек не получи инфаркт. Може би на някои хора многото работа се отразява здравословно. — През цялото време, докато говореше, той не сваляше очи от Хендли. — Научих много от разговорите ми с Арни.