— Помня. — Веднъж Джак Райън-старши си изпусна нервите пред репортерите по този повод и плати за това, като стана за смях на клюкарските среди. — Разправяше ми как на негово място Хенри VIII би направил на репортерите много специални прически.
— Да бе, с брадва в Кулата на Лондон. Понякога Сали обичаше да се шегува във връзка с тази история и също занасяше майка ми за прическата й. Според мен това е едно от нещата, заради които е по-добре да си мъж.
— Това и обувките. Жена ми не обичаше Маноло Бланикс. Тя харесваше обувки в рамките на разумното, такива, от които не те болят краката — рече Хендли, като си спомни и след миг усети, че отново се блъска в бетонна стена. За него още беше болезнено да говори за нея. Вероятно винаги щеше да бъде, но поне болката потвърждаваше колко много я беше обичал, а това все пак беше нещо. Макар спомените за жена му да му бяха извънредно скъпи, не би могъл да се шегува с това на публични места. А ако беше останал в политиката, трябваше да го прави, да се преструва, че е превъзмогнал всичко, че любовта му не е изгаснала, но и че не му причинява болка. Да, така беше. Още едно от нещата, с които човек плаща за политическия живот, е, че наред с човечността губи и мъжествеността си. Не си струваше цената. Дори и за поста президент на Съединените щати. Една от причините, поради която той и Джак Райън-старши винаги се бяха разбирали, беше, че и двамата много си приличаха.
— Значи ти наистина мислиш, че това е разузнавателна агенция, така ли? — попита колкото може по-небрежно Хендли.
— Да, сър, така мисля. Ако, да речем, Агенцията за национална сигурност АНС следи какво правят централните банки, вие сте в идеалната позиция да се възползвате от данните, която тя събира чрез електронното разузнаване, и да поемете част от работата на онези в Ленгли. Вашите специалисти по валутите вероятно разполагат с най-добрата информация отвътре и ако изигравате внимателно картите си, т.е. ако не станете алчни, можете да направите доста пари, без някой дори да забележи. Правите го, без да привличате инвеститори. Те говорят прекалено много. И така тъкмо тази ви дейност финансира нещата, които вършите тук. Не съм мислил много върху това какво точно правите.
— Това вярно ли е?
— Вярно е, сър.
— Не си ли говорил с баща си?
— Не, сър. — Джак-младши поклати глава. — Той просто щеше да се ядоса. Отговарял ми е за много неща, за които съм питал, но не и за такова.
— Какво ти е разказвал?
— За разни хора. За политици, за това кой чужд президент харесва малки момиченца или момченца. Господи, има много такива случаи, особено в чужбина. Що за хора са, какво мислят, какви са личните им предпочитания и странности. Коя страна полага грижи за армията си. Чии разузнавателни служби са добри и кои не са. Много неща за онези на Капитолийския хълм. Неща, за които човек може да прочете в книги или във вестниците, само че това, което баща ми ми казваше, беше истина. Естествено, аз никъде не съм разправял за тях — увери младият Райън домакина си.
— Дори в училище?
— Нищо, за което преди това не съм прочел във „Вашингтон Поуст“. Вестниците умеят да научават разни работи, но са готови да повтарят съкрушителни разкрития за хора, които не харесват, а изобщо не публикуват истории за хора, които са им симпатични. Мисля, че новинарският бизнес до голяма степен прилича на това как жените си разменят клюки по телефона или при игра на карти. Обръщат по-малко внимание на неопровержимите факти и слухтят повече за тези, които повече ги интересуват.
— И те са хора като всички останали.
— Да, сър, така е. Обаче когато майка ми оперира очите на някого, тя не се интересува дали той й е симпатичен или не. Положила е клетва, че ще играе по правилата. Баща ми е същият. И мен са ме възпитали по този начин — заключи Джон Патрик-младши. — Това са нещата, които всеки баща казва на сина си: „Ако ще правиш нещо, прави го както трябва или изобщо не го прави.“
— Това е вярно, но не всички мислят така — отбеляза Хендли, макар да бе искал от синовете си Джон и Фостър същото нещо.
— Може и така да е, сър, обаче вината не е моя.
— Какво знаеш за търговския бизнес? — попита Хендли.
— Знам основните неща. Мога да говоря много на тази тема, но не знам тънкостите.