— Какво искат от нас? — настоя босът.
— Мохамед започна с приказки за нашите общи интереси и общите ни врагове.
— Ако започнем да правим бизнес на тази база, ще си загубим главите — отбеляза Ернесто. За него всичко беше бизнес.
— Подчертах това. Той отвърна, че техният пазар е много ограничен и едва ли си струва да си губим времето. Те само изнасят суров материал. И това е вярно. Обаче каза, че може да ни помогне с новия европейски пазар. Твърди, че неговата организация има добра оперативна база в Гърция и с премахването на границите в Европа това ще е най-логичният пункт, през който да минават нашите пратки. Няма да ни искат пари за техническото съдействие. Казват, че само искат да покажат добрите си намерения.
— Сигурно се нуждаят много от помощта ни — отбеляза Ернесто.
— Техните възможности са значителни, както вече са го показвали, шефе. Обаче имат нужда от експертна помощ за контрабандно прекарване на оръжия и хора. При всички случаи искат малко, а предлагат много.
— Мислиш ли, че това, което предлагат, ще улесни работата ни?
— То със сигурност ще накара янките да насочат усилията си в друга посока.
— Може да предизвика хаос в страната им, обаче политическите последици от това могат да бъдат сериозни…
— Шефе, натискът, на който американците ни подлагат, едва ли би могъл да стане по-лош, не си ли съгласен?
— Новият северноамерикански президент е глупак, но въпреки това е опасен.
— По този начин можем да накараме новите ни приятели да отвлекат вниманието му от нас, шефе — подчерта Пабло. — Дори няма да използваме собствените си средства за това. За нас рискът е малък, а потенциалната награда голяма.
— Разбирам, обаче ако се научи, че сме замесени, ще платим сериозна цена.
— Това е вярно, но пак питам, какво повече биха могли да ни направят? — рече Пабло. — Нападат нашите политически съюзници чрез правителството в Богота и ако успеят да постигнат желания от тях ефект, тогава вредата за нас ще бъде наистина много сериозна.
— Ти и другите членове на Съвета можете да станете бегълци в собствената си страна — предупреди шефът на разузнаването на Картела. Не беше нужно да добавя, че подобен развой би отнел много от забавленията, на които сега се радваха членовете на Съвета благодарение на огромните си богатства. — От парите има малка полза, ако няма подходящо място където да ги харчиш.
— В тази част на света има една поговорка: врагът на моя враг е мой приятел. Шефе, ако това предложение има някакъв голям недостатък, аз просто не го виждам.
— Значи мислиш, че трябва да се срещна с този човек?
— Да, Ернесто. Няма да навреди. Него американците го търсят повече, отколкото нас. Ако се опасяваме, че може да ни предаде, тогава той би трябвало да се страхува още повече, че и ние можем да постъпим по този начин с него. Освен това при всички случаи ще вземем съответните предпазни мерки.
— Много добре, Пабло. Ще обсъдя това със Съвета с препоръката, че трябва да го изслушаме — съгласи се Ернесто. — Трудно ли е да се организира такава среща?
— Ще чакам да пристигне със самолет от Буенос Айрес. Той положително знае как да пътува, без да се излага на риск. Вероятно има повече фалшиви паспорти от нас двамата и със сигурност не изглежда като подозрителен арабин.
— Езикови познания?
— Добри — отвърна Пабло. — Говори английски като англичанин, а това само по себе си е един вид паспорт.
— Значи ще прекарваме нашата стока през Гърция, а?
— Неговата организация използва Гърция като входно пристанище от много години. Шефе, по-лесно е да прехвърляме контрабандно стоката си, отколкото наши хора да преминават с нея границата. А първата проверка показва, че техните методи и възможности, изглежда, са приложими за целите ни. Естествено, нашите хора ще ги проучат най-внимателно.
— Имаш ли някаква представа какви могат да бъдат плановете им за Северна Америка?
— Не съм питал, шефе. Всъщност това не ни засяга.
— Освен ако не станат причина за затягане на мерките за сигурност по границите. Би могло да ни причини неудобства. — Ернесто вдигна ръка. — Знам, Пабло, това не е сериозен довод.
— Докато те ни помагат, мен не ме интересува какво искат да правят в Америка.
Глава трета
СИВИ ПАПКИ
Едно от предимствата на Хендли беше, че повечето от неговите източници работеха другаде. Те нямаха нужда от заплати, квартири и храна. Данъкоплатците плащаха всички разходи, без изобщо да го знаят, а и самите разходи нямаха представа, че са използвани за подобна цел. Развитието на международния тероризъм в последно време беше станало причина двете основни разузнавателни агенции на Америка — ЦРУ и АНС — да си сътрудничат по-тясно, отколкото в миналото. Тъй като разстоянието между тях беше един час не особено приятно пътуване с кола по северната дъга на околовръстното шосе на окръг Колумбия, което понякога можеше да се сравни с това да караш през паркинга в пазарен център в седмицата преди Коледа, комуникацията между тях се осъществяваше най-вече чрез засекретени микровълнови връзки от покрива на сградата, в която се намираше управлението на АНС, до покрива на главната квартира на ЦРУ. Обстоятелството, че връзката по пряка линия се пресичаше от покрива на „Хендли и съдружници“, беше останало незабелязано, а и това нямаше особено значение, тъй като микровълновата връзка беше зашифрирана. Налагаше се, тъй като по редица технически причини източникът на излъчваните микровълни можеше да бъде проследен. Законите на физиката можеха да бъдат използвани, но не и променени, за да съответстват на моментните нужди.