Беше към края на работното време, когато Джери Раундс влезе в кабинета на Сам. Джери и намиращият се на негово разположение персонал от тридесет души имаха задължението да преглеждат цялата информация, която идваше от АНС и ЦРУ. Всички те трябваше да са бързи четци с остър нюх. Раундс беше нещо като местната хрътка.
— Погледни това — рече той, остави един лист на бюрото на Сам и седна.
— Мосад е загубил… шеф на бюро? Хм, как е станало?
— Местните ченгета го считат за грабеж. Убит е с нож, портфейлът му липсва, няма следи от продължителна борба. Очевидно в момента не е носел пистолет.
— За какво му е в такова цивилизовано място като Рим? — отбеляза Гренджър. — Обаче сега ще носят пистолети, поне за известно време. — Как разбрахме за случилото се?
— Местните вестници писаха, че един официален представител на израелското посолство бил убит, докато се облекчавал. Шефът на бюрото на ЦРУ там е на мнение, че е бил шпионин.
— Някои хора в Ленгли слухтят из определени среди, опитвайки се да разберат какво би могло да означава това, но по всяка вероятност ще приемат версията на местните ченгета. Човекът е мъртъв. Портфейлът му липсва. Обир, в който крадецът малко е попрекалил.
— Мислиш ли, че израелците ще я приемат? — попита Гренджър.
— По-скоро в някое арабско посолство ще започнат да сервират свинско печено за обяд. Бил е прободен с нож между първия и втория прешлен. Един уличен бандит по-вероятно би му прерязал гърлото, обаче професионалистът знае, че така ще се пролее много кръв и ще се вдигне повече шум. Със случая се занимават карабинерите, но изглежда, че нямат нещо, което да ги насочи към по-вярна следа. Освен ако някой в ресторанта има много добра памет. Не бих разчитал много на това.
— И така, какво би могло да означава тази работа?
Раундс се облегна назад в стола си.
— Кога за последен път е бил убит шеф на някое разузнавателно бюро?
— Преди доста време. ЦРУ загуби един в Гърция… Беше работа на онази местна терористична организация. Резидентът беше посочен от един никаквец… от собствените им хора, който преминал на другата страна. Успя да се прехвърли при тях. Сега пие водка и се чувства самотен. Преди няколко години англичаните изгубиха един свой човек в Йемен… — Той замълча. — Прав си. Не се печели много от убийството на резидент. След като веднъж разбереш кой е той, по-добре е да го наблюдаваш, да разкриеш контактите му и кои са подчинените му.
— Ако го убиеш, по-скоро губиш, отколкото печелиш. Това означава ли, че някой терорист е искал да изпрати послание до Израел?
— Или пък да премахне някоя заплаха, която не му допада особено. Е, нещастникът е бил израелец, служител в посолството. Може би и това е достатъчно основание, обаче когато един шпионин, особено от по-висш ранг, бива убит, това не бива да се счита за случайност.
— Има ли някаква вероятност Мосад да ни помолят за помощ?
Гренджър сам знаеше добре отговора. Мосад беше като онези деца, които си играят в пясъка и никога не дават някой да им пипа кофичката и лопатката. Молят за помощ само ако а — са отчаяни, и б, когато са убедени, че някой друг може да им даде нещо, което няма да могат да си вземат сами. Тогава се държат като завърналия се блуден син.
— Те няма да потвърдят, че този човек на име Грийнголд е от техните. Това би помогнало до известна степен на италианските ченгета и дори може да доведе до намесата на тяхното контраразузнаване. Но ако нещо такова е било казано, за това няма доказателства, които да са известни на ЦРУ.
Обаче онези в Ленгли не биха разсъждавали така, даде си сметка Гренджър. Джери беше на същото мнение. Прочете го в очите му. В ЦРУ не мислеха по този начин, тъй като разузнаването беше станало много цивилизовано. Не беше прието да се убиват хората на противника, защото се отразява зле на бизнеса. Тогава той може да направи нещо на твоите хора и ако водите партизанска война по улиците на някой чужд град, няма да можете да си свършите работата. А тя е да предоставите информация на правителството си, а не да изрязвате чертички върху дръжката на пистолета, за да държите сметка колко души сте убили. По тази причина карабинерите ще приемат, че това е дело на уличната престъпност, защото всички дипломати са неприкосновени за силите на всяка друга страна, намират се под протекцията на международни договори и на една традиция, която води началото си още от времето на Персийската империя при Крез.