— Знам за случая с подводницата. За него станаха публично достояние много неща, но…
— Не е само той. Баща ти никога не си е търсил сам белята, но когато се е случвало да изпадне в беда, както казах, е правил това, което е нужно.
— Спомням си, че хората, които са нападнали татко и мама в нощта, когато съм се родил, са били екзекутирани. Питах майка ми за това. Тя не одобрява екзекуциите, но в случая не е била много против. Чувствала се е неловко, но предполагам, че ситуацията го е налагала. Знаете, че и баща ми не е привърженик на смъртното наказание, но не е съжалявал, че онези са били екзекутирани.
— Баща ти е опрял пистолет в главата на главатаря им, но не е натиснал спусъка. Не е било наложително и се е отказал. Не знам как бих постъпил, ако бях на негово място. Изборът не е бил лек, но баща ти е постъпил правилно, въпреки че е имал куп причини да стори друго.
— Същото каза и господин Кларк, когато го питах за това. Обясни, че ченгетата вече били пристигнали на мястото и че не се е налагало. Обаче не му повярвах. Майка ми си спомня, че решението не е било леко. Питах и Майк Бренън. Впечатлен е от това, че един цивилен е успял да се сдържи. Той самият не би убил човека, защото има опит в тези неща.
— Не съм сигурен за Кларк. В никакъв случай не е убиец. Не убива хора за удоволствие или за пари. Може би щеше да му пощади живота. Обаче от един опитен полицай не би трябвало да се очаква подобно нещо. Ти как смяташ, че би постъпил?
— Човек не може да бъде сигурен, докато не го изпита на гърба си — отвърна Джак. — Мислил съм върху това един-два пъти и реших, че татко е постъпил правилно.
Хендли кимна.
— Прав си. Обаче когато е трябвало да избере друга възможност, е постъпил по различен начин. Не се е поколебал да пусне един куршум в главата на онзи в подводницата. Направил го е, за да оцелее, а когато човек е изправен пред такъв избор, има само един начин за действие.
— И така, какво точно правят „Хендли и съдружници“?
— Събираме разузнавателна информация и действаме в съответствие с нея.
— Но вие не сте част от правителството — възрази Джак.
— Технически погледнато, не сме, но има някои наложителни неща, които правителствените служби не са в състояние да свършат.
— Случва ли ви се често?
— Не много — отвърна веднага Хендли, — но това може да се промени, а може и да не се промени. Трудно ми е да кажа в момента.
— И все пак колко често?
— Не е нужно да знаеш — отговори Хендли, повдигайки вежди.
— Добре, а какво знае баща ми за това място?
— Той е човекът, който ме убеди да го създам.
— О… — Изведнъж всичко му стана съвсем ясно. Хендли се беше отказал от политическата си кариера, за да служи на страната по начин, по който никога нямаше да получи признание и награда. Мамка му! Баща му сигурно бе проявил голямо коравосърдечие, за да направи такова нещо. — А ако по някакъв начин загазиш?
— В един сейф, който принадлежи на личния ми адвокат, са посочени сто президентски оправдания, отнасящи се до всички незаконни действия, които биха могли да бъдат извършени между датите, които моята секретарка ще попълни на оставените празни места. Те са подписани от баща ти седмица преди да напусне президентския пост.
— Това незаконно ли е?
— Напълно законно — отвърна Хендли. — Министърът на правосъдието при президентството на баща ти Пат Мартин каза, че ще свършат работа, въпреки че ако някога стане известно на обществеността, би било равносилно на избухване на чист динамит.
— Динамит ли, как пък не, ще бъде все едно на Капитолийския хълм да гръмне атомна бомба — изрази гласно мисълта си Джак.
— Тъкмо затова тук сме много предпазливи. Не мога да насърчавам хората си да вършат неща, заради които могат да влязат в затвора.
— Това значи загуба на доверие завинаги.
— Виждам, че имаш чувството за хумор на баща си.
— Е, нали ми е баща. Наследил съм го заедно с черната коса и сините му очи.
В досието му от университета беше посочено, че младежът е доста умен. Сега Хендли виждаше, че той е любознателен като баща си и има способността да отделя главното от второстепенното. А дали има и куража му? По-добре ще е никога да не се налага да проверява това. Но дори и неговите най-опитни хора не можеха да предвиждат бъдещето, освен когато се отнасяше до валутните колебания, а и в тези случаи те направо лъжеха. Това беше едно от незаконните неща, заради които би могъл да бъде изправен пред съда, но подобно нещо едва ли щеше да се случи.
— Е, време е да се срещнеш с Рик Бел. Тук анализите се правят от него и от Джери Раундс.