— Колежа? Какво е това? — попита морският пехотинец.
Алекзандър забеляза, че Доминик Карузо си замълча. Слушаше и наблюдаваше много внимателно какво ще каже. Брайън никога нямаше да престане да бъде морски пехотинец, а Доминик полицай от ФБР. Това беше и добре, и зле и за двамата.
— Това е частно финансирана разузнавателна служба.
— Частно финансирана? — зачуди се Брайън. — Как, по дяволите…
— Ще разберете това по-късно, а когато това стане, ще се изненадате колко е лесно. Това, което ви засяга точно сега, е с какво се занимава тя.
— Убиват хора — рече веднага Доминик. — Думите излязоха от устата му очевидно без да се усети.
— И защо мислиш така? — попита невинно Алекзандър.
— Снаряжението е малко. Ако се съди по паркираните отвън коли, ние сме единствените хора тук. Аз все още нямам достатъчно практика, за да бъда опитен агент. Това, което сторих, беше да видя сметката на някой, който си го заслужаваше, и на следващия ден бях извикан в управлението от един заместник-директор, а два дни по-късно пристигнах с колата във Вашингтон и ме изпратиха тук. Това място е много, ама много специално и много, много малко. Освен това то се ползва с одобрение от най-високо място. Тук не продавате американски спестовни облигации, нали?
— В досието ти е посочено, че имаш добри аналитични способности — рече Алекзандър. — А ще можеш ли да се научиш да си държиш устата затворена?
— Мисля, че в конкретния случай това не е нужно. Обаче знам как да се държа, когато ситуацията го изисква — отвърна Доминик.
— Добре, ето и първата лекция. Нали знаете какво означава „черно“? Това е програма или проект, чието съществуване не се признава официално от държавата. Все едно, че ги няма. В това отношение Колежът е с още една стъпка по-напред. Никой правителствен служител не притежава нито един писмен документ, в който се споменава и дума за нас. От този момент нататък вие, двамата господа, не съществувате. Е, разбира се, вие, капитане, или вече сте майор Карузо, ще получавате заплатата си директно на която банкова сметка посочите през тази седмица, но вече не сте морски пехотинец. Имате други задължения, чието естество е неизвестно. А вие, специален агент Доминик Карузо…
— Знам. Гюс Върнър ми каза. Всичко за мен ще се пази в пълна тайна.
Алекзандър кимна.
— И двамата ще оставите тук всичките си официални документи, табелки с имената ви, изобщо всичко, преди да излезете. Може би ще можете да запазите имената си, но това са само две думи, а и в този бранш никой не вярва на имена. Колко глупаво и смешно беше по времето, когато бях оперативен разузнавач на ЦРУ. Щом като постъпих, веднага си смених името, без да се замисля. После разбрах, че това ужасно ме затруднява. Почувствах се като актьор. Изведнъж станах Макбет, когато се предполагаше, че трябва да бъда Хамлет, въпреки че това не ми навреди и не пукнах в края на представлението.
— Какво точно ще правим? — попита Брайън.
— Ще се занимавате главно с разследване. Ще проследявате пари. Колежът е особено добър в тази работа. Ти, Доминик, ще вършиш основната част от разследването, а ти, Брайън, ще му помагаш откъм силовата страна и с течение на времето ще се научиш да правиш какво… Как го нарече преди малко?
— О, вие имате предвид Енцо? Викам му така, защото си взе трудно шофьорската книжка. Нали знаете, като Енцо Ферари.
Доминик посочи към брат си и се засмя.
— А той пък е Алдо, защото се облича с каквото му падне. Като в онази реклама за вино на Алдо Села, в която се казва, че той не робува за модата. Това е семейна шега.
— Е, добре. Иди в магазина на „Брук Брадърс“ и се облечи по-добре — рече Пийт Алекзандър на Брайън. — Ще работиш главно под прикритието на бизнесмен или турист, затова ще трябва да се обличаш елегантно, но не и като Уелския принц. И двамата трябва да оставите косите си да пораснат, особено ти, Алдо.
Брайън потърка с ръка късата си като четина коса. Където и да отидеше в цивилизования свят, тя беше за него отличителен белег, че е от американската морска пехота. Можеше и да е по-зле. Армейските рейнджъри бяха дори по-радикални, когато ходеха в бръснарницата. За един месец Брайън щеше да изглежда съвсем нормално.