— По дяволите, ще трябва да си купя гребен.
— И какво ще правим сега?
— За днес просто ще си починете и ще се настаните. Утре ставаме рано, за да се уверим, че двамата сте в добра физическа форма. След това ще изучаваме оръжия и ще имаме занимания в клас. Предполагам, че и двамата умеете да работите с компютър?
— Защо питате? — обади се Брайън.
— Основната работа в Колежа е като в обикновен офис. Ще ви се дадат компютри с вградени модеми и така ще се свързвате с централата.
— А какви мерки за сигурност са взети? — попита Доминик.
— В компютрите има вградена много добра засекретяваща система. Никой досега не е успял да я пробие.
— Това е добре — каза не съвсем успокоен Енцо. — В Корпуса има ли компютри, Алдо?
— Ами да, разполагаме с всички съвременни удобства, дори с тоалетна хартия.
— Значи името ти е Мохамед? — попита Ернесто.
— Да, така е, но засега ме наричай Мигел. — За разлика от Найджъл, това беше име, което щеше да може да запомни. Не започна разговора с молба към Аллаха да благослови срещата. Тези неверници нямаше да разберат.
— Говориш английски като англичанин.
— Учил съм там — обясни Мохамед. — Майка беше англичанка, а баща ми саудитец.
— Беше?
— И двамата са мъртви.
— Моите съболезнования — рече със съмнителна искреност Ернесто. — И така, какво можем да направим един за друг?
— Казах на Пабло каква е идеята. Той не ти ли обясни?
— Да, но искам да го чуя директно от теб. Нали разбираш, че представлявам още шестима души, с които имаме общи бизнес интереси.
— Разбирам. Упълномощен ли си да преговаряш от името на всичките?
— Не напълно, но ще ги запозная с това, което ще кажеш. Не е нужно да се срещаш с всеки от тях, а и те никога не са отхвърляли мои предложения. Ако тук стигнем до споразумение, до края на седмицата то ще бъде потвърдено окончателно.
— Много добре. Знаеш чии интереси представлявам. Имам също и пълномощия да сключвам споразумение. Подобно на вас, ние имаме един голям враг на север. Той подлага на все по-голям натиск моите приятели. Искаме да му отвърнем и да отклоним този натиск в други посоки.
— Ние сме в същото положение — отбеляза Ернесто.
— Затова в наш взаимен интерес е да предизвикаме безредие и хаос в Америка. Новият американски президент е слаб човек. Но точно по тази причина той може и да е опасен. Слабите по-бързо прибягват до сила, отколкото силните. Въпреки че не я използват ефикасно, това може да ни причини неприятности.
— Безпокоят ни техните методи за събиране на разузнавателни сведения. Предполагам, че тревожат и вас?
— Научихме се да бъдем предпазливи — отвърна Мохамед. — Това, което ни липсва, е добра инфраструктура в Америка. Затова ни е нужна помощ.
— Нямате инфраструктура? Това ме изненадва. Техните средства за информация са пълни със съобщения как ФБР и други техни агенции полагат големи усилия да издирват вашите хора, които се намират на американска земя.
— В момента те просто преследват сенки и в този си стремеж сами предизвикват безредие в собствената си страна. Това пречи на задачата да се създаде истинска мрежа, за да можем да организираме нападателни операции.
— Характерът на тези акции засяга ли ни? — попита Пабло.
— В известна степен, да. Разбира се, няма да има нищо, което да не сте правили сами. — „Но не и в Америка“, въздържа се да добави той. Тук, в Колумбия, те действаха напълно открито, обаче внимаваха да не прекаляват в Съединените щати, които бяха техен „клиент“. Толкова по-добре. Значи ако направеха нещо, то щеше да бъде напълно необичайно за тях. Оперативната сигурност беше нещо, което и двете страни напълно съзнаваха.
— Разбирам — рече босът на Картела.
Той не беше глупак. Мохамед разбираше това по очите му. Арабинът нямаше намерение да подценява тези хора и възможностите им.
Нито пък щеше да допусне грешка да ги приема като приятели. Те можеха да бъдат толкова безсърдечни, колкото и неговите хора. Тези, които отричаха Бога, можеха да бъдат също толкова опасни, колкото и другите, които действаха от Негово име.
— И така, какво можете да ни предложите?
— Извършваме операции в Европа от дълго време — каза Мохамед. — Вие искате да разширите пазара си там. Вече повече от двадесет години разполагаме на място с много сигурна мрежа. Промените в европейската търговия, намаляването на значението на границите и прочие, работят във ваша полза, както и в наша. В пристанището Пирея имаме група, която лесно можем да пригодим за вашите нужди, както и контакти с транснационални компании, притежаващи камиони за международни превози. След като те могат да превозват за нас оръжие и хора, доста лесно биха могли да превозват и вашата стока.