— Наясно сме по този въпрос. Разбира се, в най-идеалния случай бихме искали нашите хора да оцелеят, обаче колкото и да е тъжно, трябва да признаем, че някои от тях ще загинат. Те знаят, че има подобна опасност. — Той не им каза нищо за Рая. Тези хора нямаше да разберат. Богът, на който се кланяха, се криеше в техните портфейли.
„Що за фанатик трябва да бъде човек, че да пилее така хората си?“ — запита се Пабло. Неговите хора избираха свободно дали да рискуват, като слагаха на кантара парите, които щяха да спечелят, и последиците при евентуален провал. Вземаха решението по своя воля. Е, вярно е, че човек не винаги избира най-подходящите си партньори в бизнеса.
— Много добре. Имаме празни американски паспорти. Ваша работа е да се погрижите хората, които ще ни изпращате, да говорят добре английски или испански и да се представят както трябва. Предполагам, че никой от тях не е вземал уроци по летене? — Ернесто го каза на шега.
Обаче Мохамед не го прие като такава.
— Времето за такива работи отмина. Успехът рядко се повтаря в едно и също начинание.
— За щастие нашето поле на действие е друго — каза Ернесто. Това беше вярно. Той можеше да изпраща стоката в товарни контейнери чрез търговски кораби и камиони из цяла Америка. Ако загубеше някой от тях и програмираната дестинация бъде разкрита, в Америка имаше много легални начини за защита на неговите хора. Само глупаците отиваха в затвора. През годините те се бяха научили да побеждават специално обучените кучета, които подушват наркотиците, както и другите средства за откриването им. Най-важното беше да се използват хора, които са готови да рискуват, и повечето от тях оцеляваха и се връщаха обратно в Колумбия, където се присъединяваха към заможната средна класа. Техният просперитет се дължеше на нещо, извършено в далечното минало, което нямаше да се повтори и за което вече нямаше да говорят.
— И така — рече Мохамед, — кога можем да започнем операциите.
„Този човек е нетърпелив“, каза си Ернесто. Но той щеше да го накара да се съобразява с обстановката. Каквото и да успееше да постигне, то щеше да отвлече много от силите на Америка от операциите против контрабандата с наркотици и това беше добре. Сравнително малките загуби при преминаването на границата, с които се беше примирил, щяха да станат още по-малки. Уличната цена на кокаина щеше да спадне, но потреблението щеше да се увеличи и в крайна сметка чистата печалба нямаше да намалее. Това щеше да бъде тактическа печалба. Освен това Америка щеше да започне да се интересува по-малко от Колумбия и щеше да съсредоточи вниманието си върху разузнавателните операции на други места. Това щеше да бъде стратегическото предимство, спечелено с начинанието…
… освен това той винаги можеше да изпрати информация на ЦРУ. Щеше да каже, че терористите са се появили неочаквано в неговия заден двор и че техните операции надхвърлят границите на допустимото дори за Картела. Това нямаше да му спечели обичта на Америка, но нямаше и да му навреди. Освен това всеки от неговите хора, оказали помощ на терористите, след това щеше да бъде ликвидиран по вътрешен път. Американците ще оценят това.
Така че имаше възможност за реален напредък и удобен начин за отстъпление. С две думи, реши той, това ще бъде една ценна и доходна операция.
— Сеньор Мигел, ще предложа този съюз на моите колеги с личната ми препоръка да го сключим. Можеш да очакваш окончателното решение до края на седмицата. Ще останеш ли в Картахена, или ще пътуваш?
— Предпочитам да не се задържам на едно място прекалено дълго. Утре заминавам. Пабло може да се свърже с мен чрез интернет и да ме уведоми за решението ви. Засега ви благодаря за сърдечната делова среща.
Ернесто се изправи и пое ръката на госта си. От този момент реши да гледа на Мигел като на бизнесмен от подобна, но не конкурентна област. Със сигурност нямаше да гледа на него като на приятел, а по-скоро като на удобен съюзник.
— Как, по дяволите, успя да постигнеш това? — попита Джак.
— Чувал ли си някога за компанията ИНФОСЕК? — рече в отговор Рик Бел.
— Не беше ли за шифровъчна техника?
— Точно така. Компания за сигурност на информационни системи. Седалището й е в покрайнините на Сиатъл. Притежават най-съвършените засекретени информационни системи. Ръководи се от бивш заместник-началник на отдел Z във Форт Мийд. Той и трима негови колеги са основали фирмата преди около девет години. Не съм сигурен дали дори Агенцията за национална сигурност може да ги пробие с новите си дешифриращи машини „Сън“. Почти всяка банка по света, особено банките в Лихтенщайн и в останалата част от Европа, използват тяхната кодираща система. Обаче в програмата има прозорец.