— И никой още не го е открил? — С течение на времето потребителите на компютърни програми се бяха научили външни експерти да проверяват най-подробно такива програми като предпазна мярка срещу хакери, каквито имаше в изобилие.
— Тези момчета от АНС са направили добър код — отвърна Бел. — Нямам представа какво са вложили вътре, но те са запазили връзките си със старата школа на АНС.
— Значи Форт Мийд подслушват, а ние получаваме това, до което се докопат, когато го изпращат по факса на онези от Ленгли — каза Джак. — В ЦРУ има ли хора, които разбират от проследяване на пари?
— Не и толкова добри като нашите.
— За да хванеш крадеца, трябва и ти да откраднеш нещо, така ли?
— Помага да се разбере какво мисли противникът — потвърди Бел. — Хората, с които си имаме работа тук, не са чак толкова много. Та ние познаваме повечето от тях, те са в същия бизнес.
— А това ме прави още по-ценен, така ли? — попита Джак.
Според американската конституция той не беше принц, но европейците все още разсъждаваха с такива категории. Те ще му се поклонят и ще се почувстват поласкани само от това, че могат да му стиснат ръката, ще гледат на него като на обещаващ млад човек, колкото и тъп да се окаже впоследствие, и ще се стремят да спечелят благоволението му най-вече заради възможността да каже по някоя блага дума в подходящото ухо. Разбира се, на това му се вика корупция или поне се създава атмосфера за нея.
— На какво се научи в Белия дом? — попита Бел.
— На малко неща — отвърна Джак.
Беше ги научил най-вече от Майк Бренън, който открито презираше дипломатическите игри, да не говорим пък за политическите машинации, на които ставаше свидетел всеки ден. Беше разговарял по въпроса достатъчно често с чуждестранните си колеги, които виждаха същите неща в своите столици и разсъждаваха по същия начин зад каменните си физиономии, докато стояха на пост. Този начин да научи всичко това може би беше по-добър, отколкото баща му беше имал възможност да го стори, помисли си Джак. Не му се наложи да се учи да плува, като се мъчи да не се удави. Това беше нещо, за което баща му никога не говореше, освен в случаите, когато се гневеше на тази корупция.
— Внимавай, когато говориш за тези неща пред Гери — предупреди го Бел. — Той обича да казва колко чист и почтен е търговският бизнес в сравнение с политиката.
— Татко го харесва. Мисля, че те малко си приличат.
— Не малко — поправи го Бел, — те много си приличат.
— Хендли напусна политиката заради катастрофата, нали?
Бел кимна.
— Така е. Ще видиш, когато и ти имаш жена и деца. Това е най-тежкият удар, който може да понесе човек. По-лош, отколкото можеш да си представиш. Той трябваше да отиде на място, за да разпознае телата. Гледката не беше никак приятна. След подобни неща някои хора налапват дулото на пистолета. Обаче той не го направи. Мислеше да се кандидатира за Белия дом и вероятно си е представял, че Уенди би била сполучлива първа дама. Може и така да е било, но желанието му за тази работа умря заедно с жена му и децата. — Не продължи по-нататък.
По-висшестоящите в Колежа защитаваха шефа или поне репутацията му. Считаха го за човек, който заслужава лоялност. В Колежа не се обсъждаше въпросът за евентуалния му приемник. Никой не мислеше чак толкова напред и проблемът изобщо не бе повдиган на съвещание на ръководството. На тях се обсъждат повече въпроси, които нямат отношение към бизнеса. Той се запита дали Джон Патрик Райън-младши щеше да отбележи тази празнина в структурата на Колежа.
— И така, какво е впечатлението ти до този момент? — продължи Бел.
— Четох записите, които ми дадоха за това какво говорят помежду си шефовете на централните банки. Изненадах се какво користолюбие личи в тях. — Джак замълча за момент. — Е, да, не би трябвало да се изненадвам, нали?
— Всеки път, когато на хората се дава контрол върху толкова много пари и влияние, има вероятност от поява на корупция. Това, което ме изненадва, е как тяхното приятелство преминава през националните граници. Много от тези хора извличат печалби за себе си, когато собствената им валута е зле, дори и ако това причинява известно неудобство на техните съграждани. В по-стари времена често пъти благородниците са се чувствали по-добре в компанията на чуждестранни благородници, отколкото сред хората в собствените си имения, които се кланят на един и същи крал. Тези неща още не са отминали, поне не и тук. Тук големите индустриалци могат да работят заедно, за да имат свое лоби в Конгреса, но те не правят често дарения и не търгуват с тайни. На такова равнище не е възможна конспирация, тъй като е много трудно да остане скрита за по-дълго време. Хората са прекалено много и не може да се пълнят гушите на всички. В Европа се забелязва същата тенденция. И там, и тук за медиите няма нищо по-хубаво от един скандал, но те биха предпочели да се нахвърлят върху някой богат мошеник, отколкото срещу министър в правителството. В края на краищата последният често е добър източник на информация, а мошеникът си е мошеник.