— И какво бихте направили, ще сложите начало на нова религия ли?
Гренджър гръмко се разсмя, обръщайки се да напълни отново чашата си с кафе. — Не, в моя случай нещата не стоят чак толкова зле. Проблемът с големите мисли е, че човек трябва да продължава да си изкарва прехраната и да си коси ливадата пред къщата, а в нашия случай и да защитаваме родината си.
— Тогава какво ще правим по случая с германците?
Гренджър погледна още веднъж записите и се замисли за момент.
— Засега нищо, обаче ще запомним, че Дитер е направил услуга на Клод, която може би ще осребри в следващите шест месеца. Еврото все още е твърде нова валута, за да се разбере как ще се държи по-нататък. Французите си мислят, че финансовото лидерство на Европа постепенно ще премине в Париж. Германците пък са на мнение, че това ще стане в Берлин, а в действителност ще е в страната, която има най-силна икономика и най-ефикасна работна сила. Това няма да бъде Франция. Те имат много добри инженери, но населението им не е така добре организирано, като това на германците. Ако трябва да се хвана на бас, ще заложа на Берлин.
— Няма да се хареса на французите.
— Така е, Джак, така е — повтори Гренджър — И какво от това. Французите имат ядрено оръжие, а германците не.
— Ама вие сериозно ли говорите? — попита младият Райън.
Последва усмивка.
— Не.
— В Куантико ни научиха на някои от тези неща — каза Доминик. Бяха в средно големия търговски център за персонала на колежа.
— И какво ви казаха? — попита Брайън.
— Не стой на едно и също място със следения от теб обект. Опитай се да промениш външния си вид, като сложиш слънчеви очила, такива работи. Можеш да използваш и перука, ако имаш подръка. Също яке с две лица. Не го гледай, но и не извръщай очи, ако той те погледне. Много по-добре е, ако в следенето участва повече от един агент. Сам човек не може да следи дълго време опитен противник, без да се издаде. И при най-добро стечение на обстоятелствата опитният обект е трудно да бъде проследен. Ето защо големите бюра имат специални групи за проследяване. Те са служители на ФБР, но не са положили клетва и не носят оръжие. Някои ги наричат непостоянните сътрудници от „Бейкър Стрийт“, както при Шерлок Холмс. Приличат на всичко друго, но не и на ченгета — скитници, работници в гащеризони. Може да са мръсни. Могат да бъдат просяци. Веднъж в нюйоркското бюро се запознах с такива. Работеха към Отдела за организираната престъпност и контраразузнаване. Бяха професионалисти, но това бяха най-необичайно изглеждащите професионалисти, които някога би желал да срещнеш.
— Вършил ли си такива неща? — попита Брайън брат си. — Искам да кажа, участвал ли си в проследяване?
— Самият аз никога не съм го правил, но съм чувал, че за това са нужни много хора, някъде около петнадесет-двадесет души за проследяването на един обект плюс коли и хеликоптери. Но дори и тогава някой наистина добър негодник може да ни надхитри. Особено руснаците. Тези копелета са обучени много добре.
— И така, какво, по дяволите, се иска от нас? — попита капитан Карузо.
— Просто да научите основните неща — каза им Алекзандър. — Виждате ли онази жена там с червения пуловер?
— С дългата черна коса ли? — попита Брайън.
— Същата — потвърди Пийт. — Разберете какво купува, каква кола кара и къде живее.
— Само ние двамата ли? — заинтересува се Доминик. — Не искаш ли твърде много?
— Да съм ви казал, че ще е лесно? — попита невинно Алекзандър и им подаде две радиостанции. — Слагате слушалките в ушите си и закачвате микрофоните на яките си. Обхватът им е три километра. Ключовете от колите и на двамата са у вас. — Казвайки това, той си тръгна и се отправи към отсрещния магазин да си купи чифт боксерки.
— Ето, че ни намериха работа, Енцо — рече Брайън.
— Е, поне ни направи кратък инструктаж.
— Наистина беше кратък.
Обектът влезе в един магазин за готово облекло. Двамата се насочиха нататък, като за прикритие всеки си взе по една голяма чаша кафе от кафенето отсреща.
— Не хвърляй чашата — каза Доминик на брат си.
— Защо? — попита Брайън.
— В случай, че ти се допикае. В този ненормален свят често пъти се налага да променяш и най-внимателно скроените си планове. Така ни учеха в Академията.
Брайън не каза нищо, но в съвета имаше логика. Един по един те настроиха радиостанциите си и се увериха, че връзката е добра.
— Алдо вика Енцо, край — каза Брайън на шести канал.
— Енцо слуша, брат ми. Да преминем на визуално наблюдение, но да не се изпускаме от очи, съгласен ли си?