Сутрешното бягане беше по-скучно дори от социалната страница на някой арканзаски вестник, но трябваше да се бяга. И двамата братя използваха времето, за да мислят… главно колко досадна е тази работа. Траеше само половин час. Доминик мислеше да вземе със себе си някой малък транзистор, но така и не го стори. Никога не се сещаше за това, когато посещаваше търговския център. А на брат му бягането сигурно му харесваше, нали беше морски пехотинец.
Следваше закуската.
— Е, събудихте ли се, момчета? — попита ги Пийт Алекзандър.
— Ти защо не се поизпотяваш сутрин? — осведоми се Брайън. В морската пехота се разказваха много истории за хората от специалните части. Нито една не беше доброжелателна, а много малко бяха верни.
— Старостта има и някои предимства — рече обучаващият ги офицер. — Едно от тях е, че трябва да се щадят колената.
— Добре. Какъв ще е днешният урок? — „Мързеливи копелдаци, такива“, добави наум капитанът. — Кога ще получим тези компютри?
— Много скоро.
— Ти каза, че кодиращата им система е много добра — обади се Доминик. — А какво означава много добра?
— АНС може да я пробие, ако в продължение на една седмица ангажира за това най-мощните си компютри. Ако разполагат с достатъчно време, могат да се справят с всичко. Вече са пробили повечето от кодиращите системи, които се продават на пазара. Имат уговорка с повечето от програмистите — обясни той. — А и те са готови да играят играта срещу някои алгоритми на АНС в замяна. Може би го правят и други страни, но е нужен голям брой опитни специалисти, за да се разбере напълно една кодирана система, а малко хора имат възможностите и времето да го правят. Така че една кодираща система, купена от пазара, трудно може да бъде пробита, но не чак толкова, ако се знае източникът на кода. Затова нашите противници се опитват да си разменят съобщенията на четири очи или използват кодове вместо шифри, но тъй като така се губи много време, постепенно се отказват от тези методи. Когато искат да предадат спешно някакво съобщение, ние често го дешифрираме.
— Колко съобщения се разменят в мрежата? — попита Доминик.
Алекзандър въздъхна дълбоко.
— Това е трудната част. Те са милиарди, а програмите, чрез които трябва да ги следим, не са много добри. Вероятно и никога няма да бъдат. Номерът е да се открие адресът на обекта и да се включим към него. За такова нещо е необходимо време, но повечето от лошите момчета не обръщат много внимание как се включват в системата, а е трудно да се следят куп различни идентификации. Тези хора не са супермени и нямат вградени микрочипове в главите. Затова, когато се докопаме до компютър, използван от някой лош човек, първото нещо, което правим, е да принтираме неговия списък с адреси. Там можеш да попаднеш на златна жила. Въпреки че понякога те предават пълни глупости, за които във Форт Мийд губят часове, а понякога дори и дни, за да пробият нещо, в което няма абсолютно никакъв смисъл. Професионалистите го правят, като използват имена, взети например от телефонния указател на Рига. Това си е пълна безсмислица на всеки друг език, освен на латвийски. Не, големият проблем са лингвистите. Не разполагаме с много хора, които говорят арабски. Сега в Монтърей и в други университети работят по въпроса. В момента се използват услугите на много арабски студенти срещу заплащане, но не и в Колежа. Хубавото при нас е, че получаваме преводите наготово от АНС. На нас не ни трябват толкова лингвисти.
— Значи ние сме тук, за да събираме разузнавателни сведения? — попита Брайън. Доминик вече беше подозрял подобно нещо.
— Не. До каквото успеете да се докопате, е добре дошло, и ние ще намерим начин да се възползваме от него, но работата ни е да действаме в съответствие с получените разузнавателни сведения, а не да ги събираме.
— Добре, пак се върнахме на първоначалния въпрос — рече Доминик. — Каква, по дяволите, е задачата?
— Каква мислиш, че е? — попита на свой ред Алекзандър.
— Мисля, че ще е нещо, на което господин Хувър не би се зарадвал много.
— Правилно. Той беше един долен кучи син, но се придържаше стриктно към гражданските права, а ние в Колежа — не.
— Продължавай — настоя Брайън.
— Работата ни е да действаме в зависимост от разузнавателната информация, и то решително.