Джак живееше в апартамент в Балтимор, на няколко пресечки от ресторанта на Ориолис Парк в Кемдън Ярдс, за който имаше абонаментна карта, но тази вечер там беше тъмно, защото Ориолис беше в Торонто. Не беше добър готвач и вечеря навън, както обикновено. Този път беше сам, тъй като нямаше среща, което не беше толкова необичайно, колкото би му се искало да бъде. Когато свърши, се прибра в апартамента, включи телевизора, но после се отказа от него и отиде при компютъра, за да провери електронната си поща и да сърфира в Мрежата. Тогава му хрумна, че Сали също живее сам и въпреки че често е в компанията на проститутки, това едва ли се случва всяка вечер. Какво ли прави през другите вечери? Включва ли компютъра си? Много хора го правят. Дали англичаните подслушват телефонната му линия? Би трябвало. Обаче в досието на Сали нямаше никакви имейли… Защо? Ето нещо, което си струваше да се провери.
— Какво мислиш, Алдо? — попита Доминик брат си. По телевизията даваха бейзболен мач — „Моряците“ срещу „Янките“, и засега първите губеха.
— Не ми харесва идеята да застрелям някой нещастник на улицата.
— Ами ако е от лошите?
— Ако пречукам не този, когото трябва, само защото кара същата кола и има същите мустаци? Ами ако има жена и деца? Тогава ще бъда един най-скапан убиец — платен при това. В школата не са ме подготвяли за тази работа.
— А ако знаеш, че е от лошите, тогава какво? — настоя агентът от ФБР.
— Виж, Енцо, дори теб не са те обучавали за такова нещо.
— Знам, но ситуацията тук е различна. Ако ми е известно, че разбойникът е терорист, че не можем да го арестуваме и че е замислил нещо, тогава мисля, че ще му видя сметката.
— Знаеш ли, там, по хълмовете на Афганистан, нашето разузнаване не винаги беше изрядно. Е, наистина се научих да излагам задника си на предната линия, но не и този на някои други нещастници.
— А хората, които преследвахте там, кого бяха убили?
— Те бяха част от организация, обявила война на Съединените щати. Така че не бяха съвсем невинни момчета или ако са били, никога не съм виждал пряко доказателство за това.
— А ако беше видял?
— Е, да, ама не видях.
— Имал си късмет — рече Енцо, спомняйки си за момиченцето с прерязаното гърло. В правото имаше поговорка, че трудните дела правят закона несъвършен, но той не може да предвиди всичко, което хората вършат. В реалния свят нещата не бяха само в черно и бяло, но той винаги беше държал на бялото. Брайън винаги е бил по-разсъдлив. Да, бяха близнаци, но разнояйчни. Доминик приличаше повече на баща си, беше повече италианец и по-емоционален, а Брайън повече на майка си, по-студен и по-северен тип. За външния наблюдател разликата между тях можеше да се види незначителна, но за самите близнаци тя често беше повод за подмятания и закачки. — Когато наистина се сблъскаш с подобно нещо и го видиш пред себе си, то те възпламенява.
— Бил съм в такава ситуация и съм го правил. Собственоръчно убих петима души. Но си вършех работата, нямаше нищо лично. Те се опитаха да ни устроят засада, но не бяха се подготвили както трябва, а аз направих обходна маневра и ги нападнах в гръб, точно както ме бяха учили. Не е моя грешката, че не внимаваха. Биха могли да се предадат, но предпочетоха да стрелят. Това беше грешка от тяхна страна, но човек трябва да прави това, което счита за най-правилно. — Неговият най-любим филм беше „Хондо“ на Джон Уейн.
— Алдо, не казвам, че си нерешителен.
— Знам какво имаш предвид, но да ти кажа право, не искам да ставам един от тях.
— Мисията ни тук не е точно такава. И аз имам съмнения, но ще остана и ще видя как ще се развият нещата. Винаги когато пожелаем, можем да се откажем.
— Предполагам.
В този момент на игрището Дерек Джетър нанесе такъв удар, че за питчърите си беше направо терорист.
В другия край на сградата Пийт Алекзандър говореше по секретния телефон с Колумбия, Мериланд.
— Как се представят? — чу гласа на Сам Гренджър в слушалката.
Пийт отпи една глътка от чашата с шери.
— Добри момчета са. И двамата имат съмнения. Морският пехотинец си го казва открито, а този от ФБР не говори за това, но лека-полека напредваме.
— Колко сериозни са съмненията им?
— Трудно е да се каже. Сам, винаги сме знаели, че най-трудната част ще е обучението. Малко американци биха искали да станат професионални убийци, поне не и тези, от които имаме нужда.