— В Управлението имат един, който би ставал…
— Но той е прекалено стар и ти го знаеш — възрази веднага Алекзандър. — Освен това неговата последна работа е отвъд океана, в Уелс, и като че ли е доволен от нея.
— Ако само…
— Ако леля ти имаше топки, щеше да ти бъде чичо — рече Пийт. — Подборът на кандидатите е твоя работа. Моята е да ги обучавам. Тези двамата са умни и имат нужните качества. Трудното при тях е темпераментът им. Работя по въпроса. Имай търпение.
— Във филмите е много по-лесно.
— Във филмите всичките са почти пълни психопати. На нас такива ли ни трябват?
— Мисля, че не. — Психопати колкото щеш. На всеки по-голям полицейски участък бяха известни по няколко такива. Убиваха хора за нищо и никакви пари или за малко дрога. Проблемът с тях беше, че не се подчиняваха на заповеди и не бяха много умни, освен във филмите. Къде бе онова момиче Никита, когато имаше нужда от нея?
— Така че ние трябва да имаме работа с добри, надеждни хора, които могат да мислят с главите си. А това, което мислят, не винаги е предвидимо. Добре е да си имаш работа със съзнателен човек, но в такъв случай той често би могъл да си задава въпроса дали онова, което върши, е правилно. Защо ти трябваше да изпращаш двама католици? Евреите са достатъчно лоши. Те носят вината си по рождение, а католиците научават всичко за нея в училище.
— Благодаря, ваше светейшество — отвърна със зле прикрита ирония Гренджър.
— Сам, още като се заловихме с тази работа, бяхме наясно, че няма да е лесна. Господи, та ти ми изпрати един морски пехотинец и един агент от ФБР. Защо не ми прати двама скаути?
— Добре де, Пийт, това си е твоя работа. Имаш ли представа колко време ще ти е нужно? Предстои ни задача — рече Гренджър.
— Може би след месец ще знам дали ще излезе нещо от тях. Освен кого трябва да убиват те ще трябва да знаят и защо да го правят, винаги съм ти го казвал — напомни Алекзандър на шефа си.
— Така е — съгласи се Гренджър. Във филмите наистина беше много по-лесно. Просто достатъчно бе да прелистиш раздела „Руски убийци“ в жълтите страници. Отначало мислеха да наемат бивши офицери от КГБ. Всички бяха много добре обучени и искаха да спечелят пари. Тогава за едно убийство се плащаше не повече от 25 000 долара, което си беше нищо. Но подобни хора вероятно щяха да докладват на Центъра в Москва, надявайки се да бъдат наети отново на работа, и в такъв случай Колежът щеше да стане известен на тайните служби по света. Не можеха да си го позволят.
— Какво става с новите играчки? — попита Пийт. Рано или късно трябваше да обучи близнаците да боравят с новия инструментариум.
— Казват ми, че ще бъдат готови до две седмици.
— Толкова дълго? По дяволите, Сам, предложих им ги още преди девет месеца.
— Това не е нещо, което можеш да купиш от местния супермаркет. Трябва да започнат производството им от нула. Нужно е да се намерят висококвалифицирани механици на необичайни места, които не задават въпроси.
— Нали ти казах да намериш хора за тази работа от военновъздушните сили. Тях ги бива да изобретяват разни малки, хитри джунджурии, като например касетофони, монтирани във филтри за цигари. Идеята за подобни неща сигурно е дошла от филмите, но за истински добрите държавата почти никога не е разполагала с подходящи хора. Поради това се налага да наема цивилни на договор, които вземат парите, свършват работата и си държат устите затворени, защото са им нужни още поръчки.
— Работи се по въпроса, Пийт. Две седмици — каза натъртено Гренджър.
— Разбрах. Дотогава ще гледам да преодолея различните трудности. И двамата се справят с проследяването и другата част от обучението. Добре е, че изглеждат съвсем обикновено.
— Значи подготовката все пак върви нормално, така ли? — попита Гренджър.
— Да, като изключим онзи момент със съзнанието.
— Добре, дръж ме в течение.
— Непременно.
— До скоро.
Алекзандър остави слушалката. Пустото му съзнание, каза си той. По-добре да бяха му дали роботи, но всеки би забелязал робот на улицата, а те не можеха да си го позволят. А може би Невидимия човек? Но в романа на Хърбърт Дж. Уелс от лекарството, което го беше направило прозрачен, той се беше побъркал. А тази работа и без това беше абсолютно щура. Той изпи на един дъх остатъка от шерито, помисли малко и си напълни отново чашата.
Глава осма
УБЕЖДЕНИЕ
Мустафа и Абдула се събудиха на разсъмване, казаха си сутрешните молитви, закусиха, а после включиха компютрите си и провериха електронната си поща. Мустафа получи имейл от Мохамед, който му изпращаше послание от някой друг на име Диего с инструкцията да се срещнат в… в 10:30 сутринта местно време. Прегледа и останалата част от електронната си поща, повечето от която бяха неща, на които американците казват „кълцана шунка“. Беше научил, че това е консервирано свинско месо и названието му се струваше напълно сполучливо. Двамата излязоха навън, но поотделно, малко след 9 часа сутринта, главно за да се пораздвижат и да проучат района. Провериха внимателно, но незабележимо, дали след тях няма опашки и се увериха, че е чисто. Пристигнаха на мястото за срещите в 10:25.