— А не бият ли тревога, от Конгреса ще вдигнат врява, че не са били предупредени, ако нещо се случи точно под техните задници. Хората на изборни длъжности се чувстват много по-добре, когато са по-скоро част от проблема, отколкото от решението. Техните крясъци, които с нищо не допринасят за него, ще създадат само политическа суматоха. Така че ЦРУ и другите служби ще продължат да работят, за да открият кои са хората с далечните клетъчни телефони. Това е неблагодарна, бавна полицейска работа, която напредва със скорост, която прекалено нетърпеливите политици не могат да определят. Хвърлянето на допълнителни средства за решаването на проблема няма да подобри нещата, което ще бъде още по-неприятно за хора, които не знаят как да сторят нещо друго.
— Така че ще забатачат работата и ще направят нещо, от което предварително знаят, че няма да има полза…
— … и ще се надяват да стане чудо — съгласи се Гренджър с шефа си.
Разбира се, полицейските участъци из цяла Америка ще бъдат вдигнати под тревога, но с каква цел и срещу каква заплаха — никой няма да знае. Ченгетата и без това непрекъснато се оглеждат за лица от района на Близкия изток, за да ги спират и разпитват до такава степен, че самите те вече са отегчени от подобна работа, която почти винаги се оказва безрезултатна, а защитниците на правата на човека ще продължат да вдигат врява до бога. В различни федерални районни съдилища вече има за разглеждане шест дела за араби, карали колите си, които се оплакват, че местната полиция е попрекалила с грубостите. Сред тях четирима лекари и двама очевидно невинни студенти. Каквото и да бъде решението на съда във връзка с тези инциденти, то ще причини много по-голяма вреда, отколкото полза.
Тъкмо това Гренджър наричаше мисловна безизходица.
Хендли се намръщи още по-силно, защото съзнаваше, че от половин дузина правителствени агенции с целия им персонал и отпусканите за тях средства има толкова полза, колкото и от цицките на глигана.
— Можем ли да направим нещо? — попита той.
— Най-много да застреляме някой невинен, който вероятно посещава курсове за получаване на американско гражданство — отвърна Бел. — Не си струва неприятностите.
„Трябваше да остана в Сената“, помисли си Хендли. Да си част от проблема също имаше своите предимства. Поне от време на време можеш да си излееш яда на някого. Да се крещи тук беше напълно безсмислено и зле влияеше на самочувствието на хората му.
— Добре тогава, ще продължим да се преструваме на обикновени граждани — рече накрая босът. Останалите участници в съвещанието кимнаха в знак на съгласие и преминаха към обсъждането на останалите въпроси от програмата за деня. Хендли попита Раундс как се справя новото момче.
— Доста умен е и задава много въпроси. Възложил съм му да следи дали някои известни на нас хора или пък заподозрени сътрудници са извършвали нерегистрирани парични трансфери.
— Бог да му е на помощ, ако има търпението да се занимава с такава работа — рече Бел. — От подобно нещо човек може да се побърка.
— Търпението е добродетел — отбеляза Гери. — За тази работа се иска да си дяволски упорит.
— Да кажем ли на всичките си хора да бъдат нащрек заради записа?
— Няма да е зле — отвърна Бел.
— Решено — каза Гренджър на колегите си.
— Брей, да му се не види! — възкликна Джак петнадесет минути по-късно. — Какво ли ще означава?
— Може би ще разберем още утре, следващата седмица или пък никога няма да узнаем — отговори Уилс.
— Фаад… Това име ми е познато… — Джак се обърна към компютъра си и изкара няколко файла. — Ами, да! Човекът от Бахрейн. Защо досега местните ченгета не са го накарали да се поизпоти?
— Те още не знаят за него. Засега с наблюдението му се занимава само АНС, но може би от Ленгли ще се опитат да научат нещо повече за него.
— Тях бива ли ги в полицейската работа толкова, колкото ФБР?
— Всъщност не. Подготовката им е различна, но всеки що-годе нормален човек може да свърши това…
Райън-младши го прекъсна.
— Как пък не. Ченгетата ги бива да четат мислите на хората. За това умение е нужна практика, а и човек се научава как да задава въпроси.
— Имаш ли някого предвид? — попита Уилс.
— Майк Бренън. Беше ми бодигард. Научи ме на много неща.
— Е, един добър шпионин също би трябвало да може да чете мислите на хората. От това зависи дали ще си опази задника.
— Да, обаче ако искаш да си оправиш очите, ще трябва да говориш с майка ми. За ушите ще се наложи да се обърнеш към някой друг.
— Е, да, може би си прав. Засега провери нашия приятел Фаад.