Джак отново се обърна към компютъра си. Върна се на първия интересен разговор, който бяха засекли. След това размисли и се върна на самото начало, когато обектът беше привлякъл вниманието им за първи път.
— Защо не си сменя телефоните?
— Може би е мързелив. Тези хора са умни, но и те имат някои недостатъци. Робуват на навици. Способни са, но нямат специално обучение като някой подготвен шпионин, човек от КГБ или нещо подобно.
АНС имаше в Бахрейн голям, но умело прикрит подслушвателен пост в американското посолство, чиято работа се подпомагаше от отбиващите се редовно там американски кораби, на които в района не гледаха като на електронна заплаха. Екипите на АНС, които плаваха на тях, успяваха да засекат дори разговорите, които хората водеха от клетъчните си телефони на крайбрежния булевард.
— Работата на този човек не е чиста — каза той малко по-късно. — Сигурно е от лошите.
— Освен това е добър барометър. Казва много неща, които намираме за интересни.
— Значи, някой трябва да го следи.
— В Ленгли мислят по въпроса.
— Колко голяма е станцията в Бахрейн?
— Състои се от шест човека. Шефът, двама оперативни шпиони и трима, които се занимават с най-различни неща, включително с обслужването на апаратурата и прочие.
— И това е всичко? Та те са много малко.
— Така е — потвърди Уилс.
— По дяволите. Разговарял съм с баща ми за това. Обикновено само свиваше рамене и сумтеше.
— Той положи доста усилия, за да осигури повече средства за ЦРУ и повече служители, обаче Конгресът не винаги се отнасяше с разбиране.
— Опитвали ли сте се да наемете там някой, който да „поприказва“ с него?
— Не и напоследък.
— Защо?
— Не разполагаме с достатъчно хора — отвърна Уилс. — Проблемът с наемането на хора е, че те очакват да им се плати, а нашите възможности не са чак толкова големи.
— Тогава защо ЦРУ не помоли местните ченгета да го попритиснат? Бахрейн е приятелска страна.
— Приятелска да, но не е наш васал. И те имат свои представи за човешки права, които не са съвсем същите като нашите. Освен това можеш да притиснеш някого само за това, което е направил, но не и за това какво знае и какво мисли. А както виждаш, ние не знаем дали изобщо е направил нещо.
— Ами тогава му сложете опашка на задника.
— А как може да го стори ЦРУ, когато разполага само с двама оперативни агенти? — попита Уилс.
— Господи!
— Добре дошъл в реалния свят, Младши. ЦРУ трябваше да завербува някои агенти в Бахрейн, може би местни полицаи, които да помагат при такива задачи, но това още не е станало. Разбира се, шефът на станцията също би могъл да поиска повече хора, но в Ленгли оперативните агенти, които говорят арабски и изглеждат като местните хора, са малко кът и са изпратени на много по-взривоопасни места.
Срещите се осъществиха, както беше планирано. Имаше три коли, чиито шофьори едва отронваха по някоя дума, и то на испански. Пътуването беше приятно и слабо напомняше на родния им край. Шофьорът беше предпазлив, не караше бързо и изобщо се стараеше да не привлича вниманието, но въпреки това напредваха. Почти всички араби пушеха цигари, и то само американски марки като „Малборо“. Мустафа пушеше същите и се запита, както Мохамед преди него, какво ли би казал Пророкът за цигарите. Вероятно нищо добро, но не е казал нищо, нали така? Затова Мустафа можеше да пуши колкото си иска. В края на краищата в момента опасностите за неговото здраве не го вълнуваха особено много. Очакваше да живее още четири-пет дни, не повече, ако нещата се развиеха съгласно плана.
Очакваше, че хората му ще говорят оживено помежду си, но това не стана. Никой не обелваше и дума. Те просто гледаха равнодушно бързо минаващия покрай тях пейзаж на една култура, за която не знаеха почти нищо, а и нямаше да научат нещо повече.
— Добре, Брайън, ето ти разрешителното — подаде му го Пийт Алекзандър.
Със същия успех би могъл да получи и втора шофьорска книжка, която да пъхне в портфейла си.
— Значи сега мога напълно законно да нося желязото.
— Никое ченге не би попитало офицер от морската пехота защо носи пистолет, но по-добре да ни е сигурна работата. Беретата ли ще носиш?
— Свикнал съм с него, а и с петнадесет патрона си е по-сигурно. И в какво трябва да го нося?
— Използвай един от тези, Алдо — рече Доминик и му показа колана на кръста си. Приличаше на пояс за пари или на онези кесии, които се носят повече от жени, отколкото от мъже. Той дръпна ципа и му показа пистолета си с два допълнителни пълнителя. — Много агенти го използват. По-удобен е от кобура за носене отстрани. Е, при дълго пътуване с кола може да ти поизмъчи бъбреците.