— Няма да е горещо още един-два месеца, но след това ще стане много горещо и предвидливите хора трябва да имат добър запас от вода. Някои са умирали без вода в августовската жега. Но не и от моите хора. Винаги държа всеки да има вода. Майката природа нито те обича, нито те съжалява — рече койотът. Когато преходът свършеше, знаеше едно място, където да пийне няколко бири, преди да тръгне на изток към Ел Пасо. Оттам щеше да се върне в удобната си къща в Асунсион, далеч от границата, където нямаше да го безпокоят бъдещи емигранти, които имаха лошия навик да крадат неща, нужни им за преминаването. Запита се колко ли работи крадат от другата страна на границата, но това не беше негов проблем. Допуши цигарата си и стана. — Остават още три километра, приятели.
Мустафа и хората му също станаха и продължиха да се движат на север. Само още три километра? У дома разстоянието до автобусната спирка беше по-далече.
Чукането на числа по клавиатурата беше толкова забавно, колкото и да бягаш гол през градина с кактуси. Джак беше от хората, които имат нужда от интелектуален стимул. Други го намираха в проучването на сметки, но той не беше от тях.
— Отегчително ли е? — попита Тони Уилс.
— Много — потвърди Джак.
— Ами в това на практика е истинската същност на събирането и обработването на разузнавателната информация. Дори и когато е вълнуващо, е доста тъпо… Е, освен ако наистина не си попаднал на следата на някоя особено хитра лисица. Тогава може да е забавно, макар да не е същото, както да наблюдаваш обекта си в реални условия. Никога не съм го правил.
— Баща ми също — рече Джак.
— Зависи какво си чел по въпроса. Имало е случаи, когато баща ти е попадал и в много критични ситуации. Едва ли му е харесало. Говорил ли ти е някога за това?
— Никога. Мисля дори, че и майка ми не знае много за тези неща. Е, като изключим случая с подводницата, но и за него знам повече от книги и други подобни. Веднъж попитах за това баща ми, а той ми рече: „Вярваш ли на всичко, което четеш във вестниците?“ Дори когато онзи руснак Герасимов се яви по телевизията, баща ми само изсумтя.
— В Ленгли се говори, че той е бил цар на шпионите, но не говори за тези работи, както и би трябвало. Обаче е работил най-вече на седмия етаж. Аз самият никога не съм се изкачвал толкова високо.
— Може би все пак ще можеш да ми отговориш на един въпрос.
— Какъв?
— Този Герасимов, Николай Борисович наистина ли е бил шеф на КГБ? И наистина ли баща ми го е измъкнал от Москва?
Уилс се поколеба за момент, но нямаше как да избегне отговора.
— Да, той беше председател на КГБ и баща ти уреди бягството му.
— Без майтап? Как е успял да го направи?
— Това е много дълга история и ти все още нямаш право да я знаеш.
— А защо тогава той предаде татко?
— Защото избяга не по собствено желание. Баща ти го е накарал да го стори. Поиска да си го върне, когато баща ти стана президент. Обаче да ти кажа право, Николай Борисович пропя… може би не като канарче, но все пак пропя. В момента е включен в програмата за закрила на свидетелите. Продължават да го викат от време на време и го карат да изпее още нещо. Тези бегълци никога не ти казват всичко наведнъж, затова от време на време трябва пак да ги питаш. Това ги кара да се чувстват важни и обикновено ти изпяват още нещо. Той все още не е свикнал с положението си, не може да се върне у дома. Ще го пречукат. Руснаците никога не прощават държавна измяна. Ние също. Затова живее тук под федерална закрила. Последното, което чух за него, е, че започнал да играе голф. Дъщеря му се омъжи за някакъв богат аристократ във Вирджиния. Сега е истинска американка, но баща й ще си умре нещастен. Той искаше да завладее Съветския съюз и работата, която е имал, му е допадала. Но баща ти го прецака веднъж завинаги и Ник все още му има зъб.
— Да върви по дяволите!
— Нещо ново около Сали? — попита Уилс, връщайки го към действителността.
— Има някои дребни неща. Петдесет хиляди тук, осемдесет хиляди там… Английски лири, а не долари. Не ги намирам в никакви сметки. Общо са някъде между две и осем хиляди лири седмично, които за него може би са дребни суми.
— Какъв е произходът им? — попита Уилс.
— Не е много ясно, Тони. Предполагам, че тегли част от тях от семейната сметка. Може би около два процента, които отчита като свои разходи. Сумата не е толкова голяма, за да се досети баща му, че той краде от татко и мама. Чудя се как ли биха реагирали, ако разберат — каза Джак.
— Едва ли ще му отрежат ръката, но могат да направят нещо по-лошо — да му спрат парите. Как го виждаш този да работи за прехраната си?
— Имаш предвид истинска работа ли? — попита през смях Джак. — Никак не го виждам. Живял е в лукс толкова дълго време, че едва ли би му харесало да се лиши от него. Бил съм в Лондон много пъти. Трудно ми е да си представя, че би могъл да оцелее там с работа.