— За богаташките деца е трудно да си изкарват прехраната сами — рече Уилс.
Джак се изчерви.
— Виж, Тони, знам, че съм израснал сред богатство, обаче татко винаги ме караше да работя през лятото. Два месеца дори работих в строителството. Това вгорчи живота на Майк Бренън и хората му, но баща ми искаше да видя какво значи истински труд. Отначало никак не ми харесваше, но като си помисля сега, си давам сметка, че може би е било добре. Този господин Сали никога няма да направи такова нещо. Искам да кажа, че аз мога да оцелея, като се захвана за истинска, обикновена работа, ако се наложи, но за него ще бъде много по-трудно да свикне.
— Добре, и какъв е общият размер на парите, за които няма оправдание?
— Може би около двеста хиляди лири стерлинги или около триста хиляди долара. Но още не съм проучил всичко, а и сумата не е кой знае колко голяма.
— Кога ще завършиш проверката?
— Ами както върви, може би след седмица, ако имам късмет. Тази работа е като да търсиш определена кола в пиковия час в Ню Йорк.
— Продължавай. Няма да е нито лесно, нито забавно.
— Слушам, сър. — Беше се научил да отговаря така от морските пехотинци в Белия дом. Те също му отговаряха от време на време по този начин, докато баща му го забеляза и сложи край на тази работа.
Джак се обърна към компютъра. Водеше си бележки на бял лист, защото така му беше по-лесно, отколкото да ги прехвърля всеки следобед на отделни файлове в компютъра. Докато си записваше цифрите, забеляза, че Тони излезе от стаята и тръгна нагоре по стълбите.
— Това момче има набито око — рече Уилс на Рик Бел на горния етаж.
— Така ли? — „Твърде рано е за каквито и да било резултати от чирака, независимо кой беше баща му“, помисли си Бел.
— Възложих му да се занимава с един млад саудитец, който живее в Лондон, на име Уда бен Сали. Играе на борсата от време на време със семейни пари. Англичаните го следят, защото веднъж разговарял по телефона с някой, който ги интересува.
— Е, и?
— Ами този младок е открил около двеста хиляди лири стерлинги, които не се водят на отчет.
— Колко достоверно е това? — попита Бел.
— Трябва да сложим някой от редовните да се занимава с тази работа, но момчето наистина има нюх.
— Може би Дейв Кънингъм.
Кънингъм беше съдебен счетоводител, дошъл в Колежа от отдел „Организирана престъпност“ към министерството на правосъдието. Беше прехвърлил шейсетте и имаше легендарен нюх за числата. Търговският отдел на Колежа го използваше главно за „конвенционални“ услуги. Би се справил много добре на Уолстрийт, но той си падаше най-вече по преследването на лошите момчета. В Колежа можеше да продължи това си занимание, без да се съобразява с държавните правила за пенсиониране.
— Аз също бих предпочел Дейв — съгласи се Тони.
— Добре, нека прехвърлим файловете от компютъра на Джак на този на Дейв и да видим какво ще излезе.
— Съгласен съм, Рик.
— Видя ли вчерашния доклад на АНС?
— Да, направи ми впечатление — отвърна Бел, вдигайки глава.
Преди три дни размяната на съобщения от източници, интересни за правителствените разузнавателни служби, беше намаляла със 17%, а два особено важни източника почти напълно спряха. Когато една военна част прекрати радиосъобщенията, това често пъти означаваше, че предстои истинска операция. Подобно нещо изнервяше свързочниците в разузнаването. В повечето случаи не означаваше нищо, а само евентуална възможност за операция, но все пак имаше достатъчно примери, когато подобни операции са ставали реалност и електронното разузнаване не би могло да бъде спокойно.
— Да имаш някаква идея по въпроса? — попита Уилс.
Бел поклати глава.
— Спрях да бъда суеверен преди десетина години.
Тони Уилс обаче явно не беше спрял.
— Рик, трябва да направим нещо. Длъжни сме.
— Знам какво искаш да кажеш, но това място тук не може да действа, осланяйки се на такива неща.
— Рик, тази работа прилича на бейзболния мач. Може да си намерил много хубаво място за гледане, но все пак не можеш да излезеш на терена, когато пожелаеш.
— И какво предлагаш да направим, да убием рефера ли? — попита Бел.
— Не, само този, който възнамерява да нанесе удара.
— Търпение, Тони, търпение.
— Ето това нещо много трудно ми се отдава. — Въпреки дългогодишния си опит Уилс не беше овладял тази добродетел.
— За теб е трудно, а какво да каже Гери?