— Мястото не е лошо — рече Брайън, преполовил своето филе миньон.
— Трудно е да опропастиш добро парче говеждо, дори и ако не си чак толкова добър готвач. — Заведението явно имаше готвач, а не кулинарен виртуоз, но пържолата беше наистина добра, а брюкселското зеле беше поносимо прясно.
— Трябва вече да избягвам такава храна — рече майорът от морската пехота.
— Порадвай й се, докато можеш. Още не сме навършили тридесет години.
— Беше време, когато това ми се струваше ужасно голямо число — каза Доминик и се засмя.
— Откъдето започва старостта ли? Е, да, ама ти си твърде млад, а вече си майор.
Алдо сви рамене.
— Предполагам. Шефът ме харесваше, а и с мен работеха способни хора, въпреки че никога не съм обичал майорите. Винаги те карат да вършиш нещо, но това е всичко, което мога да кажа за тях. Моят сержант ги харесваше. Казваше, че сега са по-добри от онези, които е имало, когато той е постъпил в Корпуса на морската пехота.
— Във ФБР свикваш да караш на понички „Дънкин“ и в тези заведения правят в индустриални количества най-доброто кафе в Америка. С такава храна човек лесно може да надебелее.
— За боец, който е седял повече зад бюро, ти си в добра форма — рече великодушно Брайън. В края на сутрешното бягане имаше моменти, когато му се струваше, че брат му ще припадне. Пет километра бягане за един морски пехотинец бяха обаче като утринното кафе, средство за разсънване.
— Още ми се ще да разбера за какво точно ни подготвят — рече Алдо, след като преглътна друго парче месо.
— Обучават ни да убиваме хора, това е всичко, което трябва да знаем. Да се промъкваме незабелязано, а след това да изчезнем, без никой да ни види.
— След като сме използвали пистолети? — каза скептично настроен Брайън. — Те са доста шумни, а и не са толкова сигурни колкото карабината. В Афганистан имах с мен снайперист. Пречука някои от лошите от близо миля разстояние. Използваше карабина „Барет“–50, която стреля със същите патрони като автомата „Ма Дюс“. Страхотно точна и ефикасна при попадение. Трудно е да продължиш да вървиш с един сантиметър дупка, каквато правят нейните куршуми. — Особено пък след като неговият снайперист, ефрейтор Алън Робъртс, негър от Детройт, предпочиташе попаденията да бъдат в главите.
— Е, на пистолетите могат да се слагат заглушители. Така пистолетът става доста безшумен.
— Виждал съм ги. Стреляхме с тях в школата в „Рекън“, обаче те са ужасно обемисти за носене под сакото. При това трябва да ги извадиш, да застанеш неподвижно и да се целиш в главата. Ако не ни изпратят в школата на Джеймс Бонд, за да изкараме някакъв особено тайнствен курс, няма да убием много хора с пистолети.
— Може пък да използваме нещо друго.
— И ти не знаеш точно какво.
— Човече, моите сведения са само от Бюрото. Всичко, което знам, е, че Гюс Върнър ме изпрати тук и за мен това е напълно достатъчно.
— И преди си споменавал за него. Кой е той по-точно?
— Заместник-директорът — шеф на новия отдел за борба с тероризма. Не можеш да се будалкаш с Гюс. Беше шеф на екипа за освобождаване на заложници и какво ли не още. Умен мъж и ужасно корав. Едва ли му прилошава, когато види кръв. Обаче мисли с главата си. Сега новата задача на ФБР е борбата с тероризма и директорът Дан Мърей едва ли се е спрял на него, само защото е добър стрелец. С Мърей са много гъсти. Познават се от двайсет години. Самият Мърей също не е глупак. Така че след като ме е изпратил тук, значи всичко е наред. Ще продължа, докато не ми кажат, че трябва да наруша законите.
— Аз също, но все още съм малко нервен.
В Лас Крусес имаше местно летище за полети на къси разстояния и за любители парашутисти, както и гаражи за даване на коли под наем. Спряха там. Сега дойде ред на Мустафа да се почувства нервен. Тук той и един от колегите му трябваше да наемат кола. Други двама щяха да направят същото в града.
— Всичко е подготвено предварително — рече им шофьорът. Подаде им два листа. — Тук са записани номерата на резервацията. Вие ще карате „Форд Краун Виктория“ — купе с четири врати. Не можахме да ви осигурим комби, както се искаше, без да ходим в Ел Пасо, а това не беше желателно. Вътре използвайте кредитните си карти. Твоето име е Томас Салазар, а на приятеля ти Хектор Сантос. Покажете им регистрационните номера и правете каквото ви кажат. Много е просто. — За шофьора и двамата не приличаха много на хора с латиноамерикански произход, но онези в бюрото за даване коли под наем бяха невежи ирландци, които знаеха само по няколко испански думи.