— Наложително ли е?
— Може би след около седмица ще имам повече сведения. Този Сали може да е просто едно богаташко синче, което се е забъркало в нещо незаконно. Но интуицията ми подсказва, че е някакъв вид играч — рече Кънингъм. През годините той си беше изработил добри инстинкти, в резултат на които сега двама бивши главатари на мафията се намираха в единични килии в затвора „Марион“, щата Илинойс. Но и той, както бившите му и сегашните му шефове, не се доверяваше само на инстинктите си. Беше професионален счетоводител с много добре развит нюх, но същевременно беше много сдържан в преценките си.
— Седмица, казваш.
Дейв кимна.
— Някъде там.
— Как се справя младият Райън?
— Има добър усет. Открил е нещо, което повечето хора биха пропуснали. Може би младостта му помага. Обектът е млад и преследвачът е млад. Обикновено тази комбинация не върши работа, но този път изглежда, че е станало така. Когато баща му назначи Пат Мартин за министър на правосъдието, тогава подочух някои работи за големия Джак. Пат наистина го харесваше, а аз бях работил с Мартин достатъчно дълго и уважавах мнението му. Това момче може да се издигне доста, но, разбира се, ще трябва да минат поне десетина години.
— Тук не разчитаме много на произхода на хората, Дейв — каза Том Дейвис.
— Числата са си числа, господин Дейвис. Някои хора имат добър нюх за тях, а някои го нямат. За него това още не може да се каже със сигурност, че очевидно има данни.
Кънингъм беше помогнал за създаването на специален отдел „Счетоводство“ към министерството на правосъдието, специализирал се в проследяването на парите на терористи. Всеки имаше нужда от пари за дейността си, а те винаги оставяха някъде следи. Но тези следи често се откриваха по-лесно след свършения факт, отколкото преди него. Това беше добре за следствието, но не особено добре за предварителните мерки за защита.
— Благодаря, Дейв — каза, приключвайки разговора, Хендли. — Дръж ни в течение.
— Да, сър. — Кънингъм си събра книжата и излезе.
— Щеше да е по-убедителен, ако не беше толкова безличен — каза Дейвис петнайсет секунди след като вратата се затвори.
— Никой не е идеален, Том. Той е най-добрият специалист за такива неща, който министерството на правосъдието е имало някога. Сигурен съм, че когато надуши нещо, няма да остави нещата, докато не разкрие всичко докрай.
— Това е безспорно, Гери.
— Значи това конте Сали е банкер на лошите, така ли?
— Твърде възможно е. В Ленгли и Форт Мийд още се колебаят какво да предприемат във връзка със сегашната ситуация — продължи Хендли.
— Видях, че са изписали много хартия, но в нея има малко данни, на които да се опреш. При анализите в разузнаването се стига твърде бързо до фазата на предположенията — етапа, в който опитните аналитици започват да се отнасят твърде предпазливо към съществуващите сведения и този страх ги държи безкрайно дълго, когато се опитват да четат мислите на хора, които не са много словоохотливи дори помежду си. Дали няма да се появят хора, които пренасят антракс или едра шарка в малки шишенца, скрити в приборите им за бръснене? Как, по дяволите, някой би могъл да разбере това? — Подобно нещо вече беше правено веднъж в Америка и макар то да бе дало на страната увереност, че нейните хора могат да се справят почти с всичко, същевременно беше помогнало на американците да разберат, че тук наистина могат да се случат някои лоши неща и отговорите за тях не винаги могат да бъдат открити. — Новият президент не дава никакви гаранции, че ще бъдем в състояние да спрем или да накажем такива хора. Това само по себе си е един голям проблем.
— Знаеш ли, ние сме жертва на собствения си успех — каза тихо бившият сенатор. — Успяхме да се справим с всяка страна, която е постъпвала нечестно с нас, но тези невидими копелета, които действат в името на тяхната представа за Бога, много трудно могат да бъдат открити. Бог е вездесъщ, но такива са и неговите извратени агенти.
— Гери, момчето ми, ако беше лесно, нямаше да сме тук.
— Том, благодаря на Бога, че винаги мога да разчитам на моралната ти подкрепа.
— Живеем в несъвършен свят. Не винаги има достатъчно дъжд, за да може царевицата да порасте, а ако има, понякога реките преливат. Това ми го казваше баща ми.
— Винаги съм искал да те попитам: как твоето семейство се е оказало в проклетата Небраска?