— Дядо ми е бил войник — кавалерист от девети кавалерийски полк, т.нар. черен полк, който бил съставен от негри. Когато срокът на военната му служба изтекъл, не пожелал да се върне в Джорджия. Прекарал известно време във Форт Крук в Омаха и глупакът му с глупак не се уплашил дори от тамошните зими. Купил парче земя близо до Сенека и започнал да отглежда царевица. Така започва историята на фамилията Дейвис.
— В Небраска не е ли имало Ку-клукс-клан?
— Не, те са останали в Индиана. Освен това фермите са били малки. Отначало дядо ми убивал бизони, за да се прехранва. У дома над огнището се намира най-голямата бизонска глава, която съм виждал. Проклетото нещо още смърди. Сега баща ми и брат ми ходят на лов главно за дългороги антилопи или бързите кози, както им викат по нашия край. Никога не съм харесвал вкуса им.
— А какво казва носът ти за това ново сведение на разузнаването, Том? — попита Хендли.
— Нямам намерение да ходя скоро в Ню Йорк, приятелю.
Източно от Ноксвил пътят се разделяше. И–40 продължаваше на изток. И–81 отиваше на север и взетият под наем форд пое по него през планините, изследвани от Дениъл Буун, когато западната граница на Америка се е простирала малко по-далеч от брега на Атлантическия океан. Един пътен знак показваше отклонението за дома на някой си Дейви Крокет. Кой ли пък ще е този, помисли си Абдула, докато караше през красивия планински проход. Накрая в град на име Бристол навлязоха във Вирджиния — тяхната последна голяма териториална граница. Остават още около шест часа, изчисли той. Тук огряваната от слънцето земя беше покрита с гъста зеленина, а от двете страни на пътя се нижеха ферми за коне и крави. Имаше дори църкви, обикновено дървени постройки, боядисани в бяло, с кръст на върха. Християни. Явно бяха много.
Неверници.
Врагове.
Мишени.
В багажника бяха автоматите, с които щяха да се разправят с тях. Първо трябваше да следват шосе И–81 на север до И–64. Бяха запомнили маршрута отдавна. Другите три групи сигурно вече бяха по местата си. Де Мойнс, Колорадо Спрингс и Сакраменто. Всеки град беше достатъчно голям, за да има поне един добър пазарен център. Два от тях бяха провинциални столици. Но нито един не беше от големите градове. Всички бяха от т.нар. „средна Америка“, където живеят „добрите хора“ и където „обикновените“, „трудещи се упорито“ американци бяха създали свои домове, в които се чувстваха сигурни, далеч от големите центрове на властта и на корупцията. В тези градове можеха да се намерят малко или почти никакви евреи. Е, може би съвсем малко. Евреите обичат да държат бижутерийни магазини. Може би дори в търговските центрове. Това би било допълнително възнаграждение, но само нещо, от което биха се възползвали, ако случайно такава възможност им бъде предоставена. Истинската цел беше да избиват обикновени американци, които се смятат в безопасност в сърцето на обикновена Америка. Те щяха скоро да научат, че сигурността в този свят е една илюзия. Щяха да разберат, че гръмотевицата на Аллах стига навсякъде.
— Това ли е? — попита Том Дейвис.
— Да, това е — отвърна доктор Пастернак. — Внимавайте. Заредена е. Виждате ли червения етикет? Синият показва, че не е зареден.
— И какво инжектира?
— Сукцинилхолин — мускулен релаксант. По-силна разновидност на кураре, получена по синтетичен път. Парализира всички мускули, включително диафрагмата. Не можеш да дишаш, да говориш и да се движиш. Иначе си напълно в съзнание. Смъртта сигурно е много мъчителна — добави лекарят с равнодушен тон.
— И защо е така? — попита Хендли.
— Не можеш да дишаш. Сърцето ти бързо стига до аноксия — особено масивен инфаркт. Никак не е приятно.
— После какво?
— Появата на симптомите трае 60 секунди. Нужни са още 30 секунди, за да се прояви пълният ефект на отровата. Жертвата рухва за около 90 секунди след инжекцията. Приблизително за същото време дишането спира напълно. Сърцето изпитва глад за кислород. Опитва се да бие, но не изтласква никакъв кислород към тялото или към себе си. Сърдечната тъкан умира за около две-три минути, а този процес е изключително болезнен. Изпадането в безсъзнание настъпва след около три минути, освен ако жертвата преди това не е правила някакви физически упражнения. В такъв случай в мозъка ще има голямо количество кислород. Обикновено мозъкът може да функционира в продължение на три минути със собствения си кислород, без да получава допълнително количество. Но само толкова. След триминутната граница или общо четири минути и половина, след като е била поразена, жертвата губи съзнание. За пълна мозъчна смърт ще са нужни още три минути. След това сукцинилхолинът се усвоява от тялото дори и след смъртта. Не напълно, но достатъчно, поради което само много опитен патолог може да го открие при токсикологичен преглед, и то ако предварително знае какво да търси. Номерът е убождането на жертвата да стане в хълбоците.