— Защо там? — попита Дейвис.
— Отровата действа добре чрез мускулна инжекция. Когато се прави аутопсия, тялото е положено по гръб, с лицето нагоре, за да можеш да виждаш и да отстраняваш органите. Рядко обръщат трупа по очи. Тази система на инжектиране оставя следа, но тя трудно може да бъде открита, и то само ако търсиш там, където трябва. Дори наркоманите — това ще бъде едно от нещата, за които те ще проверяват — не се боцкат в задника. Цялата работа ще изглежда като необясним инфаркт. Това се случва всеки ден. Рядко, но не съвсем необичайно. Например причината може да се дължи на тахикардия. Писалката, чрез която се инжектира, е подобна на уреда, който използват диабетиците. Вашите механици свършиха чудесна работа, за да я прикрият. С нея можете дори и да пишете. Но ако завъртите пълнителя, от писалка тя се превръща в уред за инжектиране на инсулин. Инжектирането става посредством газов заряд в задната част на пълнителя. Жертвата вероятно ще го усети като слабо ужилване от пчела, но след минута и половина не би могла да каже на никого за това. По-вероятната й реакция ще бъде едно слабо „ох“, след което най-много да поразтрие мястото като при ухапване от комар по врата. Може дори да го плесне с ръка, но няма да повика полицията.
Дейвис взе „безопасната“ синя писалка. Беше малко по-дебела от нормалното, като тези, които използват учениците от трети клас, преди да започнат да пишат с химикалки, след като са използвали дебели моливи в продължение на две години. Така че когато човек приближи обекта, трябва да извади писалката от джоба на сакото си, да я нагласи за предстоящото убождане и да продължи да си върви. Поддържащият съучастник ще наблюдава как жертвата пада на тротоара, може дори да й помогне, след което ще види как копелето умира, ще се изправи и ще продължи пътя си. Е, може да повика бърза помощ, за да бъде тялото откарано в болница за обстоен медицински преглед.
— Том?
— Харесва ми, Гери — отвърна Дейвис. — Докторе, уверен ли сте напълно, че след като обектът е поразен, отровата се разтваря?
— Разбира се — отвърна д-р Пастернак и неговите двама домакини си спомниха, че той е професор по анестезиология в медицинския факултет на Колумбийския университет. Сигурно си разбираше от работата. Освен това, за да го въведат в тайните на Колежа, те му се бяха доверили достатъчно. Сега беше вече малко късно да не му вярват. — Това е чиста биохимия. Сукцинилхолинът се състои от две молекули ацетилхолин. Естерите в тялото разтварят химикала до ацетилхолин сравнително бързо. Така че има голяма вероятност той да не бъде открит дори от някой в Колумбийския университет. Единствената трудна част е да бъде направено незабелязано. Например, ако можете да вкарате обекта в лекарски кабинет, тогава цялата работа ще е да му се инжектира калиев хлорид. Това ще предизвика фибрилации на сърцето. Когато клетките умират, те освобождават калий, така че леко повишеното му съдържание няма да се забележи, но все пак тази промяна трудно може да се скрие. Има много начини да се направи това. Аз току-що се спрях на един, който може да се прилага сравнително лесно от неопитни хора. На практика един добър патолог може би няма да бъде в състояние да определи точната причина за смъртта. Обаче той ще знае, че тя не му е известна и това ще го безпокои. Но подобна вероятност съществува само ако този човек е наистина талантлив. Сега такива са малко. В Колумбийския университет най-добрият е Рич Ричардс. Той наистина не понася да не знае нещо. Истински интелектуалец, който решава проблемите, гениален биохимик и освен това великолепен лекар. Попитах го за това и той ми каза, че ще бъде изключително трудно да се открие, дори ако има някакви указания какво да търси. Обикновено тук се намесват и някои странични фактори — специфичната биохимия на организма на жертвата, какво е ял и пил, а също и телесната температура ще бъде един огромен фактор. В студен зимен ден навън естерите може би няма да могат да разградят сукцинилхолина поради забавянето на химическите процеси.
— Значи не трябва да се трепе някой в Москва през януари, така ли? — попита Хендли. Този прекалено научен продукт го безпокоеше, но Пастернак си знаеше работата.
— Точно така, а също и в Минеаполис — отвърна с ледена усмивка професорът.
— Смъртта е мъчителна, така ли? — попита Дейвис.