— Категорично не е приятна.
— Може ли да се спре процесът?
Пастернак поклати глава.
— След като сукцинилхолинът попадне веднъж в кръвта, не може да се направи нищо… Е, теоретично бихте могли да сложите човека пред някой вентилатор, за да му вкарвате въздух, докато веществото се разгради. Но това е твърде невероятно. Теоретично човек може да оцелее, но вероятността е минимална. Хора са оцелявали с куршум между очите, господа, но подобни случаи не са практика.
— Колко силно трябва да поразите мишената си? — попита Дейвис.
— Не много силно, просто едно убождане, което да пробие дрехите. Някоя дебела дреха може да бъде проблем поради дължината на иглата. Но обикновеното делово облекло няма да е пречка.
— Има ли имунитет срещу отровата? — попита Хендли.
— Срещу тази няма. Това ще бъде едно на един милиард.
— А има ли опасност жертвата да вдигне шум?
— Както вече обясних, то е като ужилване от пчела. По-скоро дори като ухапване от комар. Но не е достатъчно, за да се развика човек от болка. Най-вероятно е жертвата да се озадачи, може би да се обърне, за да види какво го е причинило. Обаче вашият агент ще върви нормално и няма да тича. При тези обстоятелства, когато срещу вас някой не крещи и първоначалното усещане е временно, най-вероятната реакция ще бъде човекът да разтрие мястото и да продължи пътя си още десетина метра.
— Значи действа бързо, смъртоносно е и е неоткриваемо, така ли?
— Точно така — съгласи се Пастернак.
— Как се зарежда отново? — попита Дейвис. По дяволите, как ЦРУ не е разработило нещо толкова добро, запита се той. Или пък КГБ?
— Развивате пълнителя ето така — показа докторът — и го махвате. За инжектирането на новата доза използвате обикновена спринцовка и заменяте газовия заряд. Тези малки газови капсули са единствената трудна част за произвеждане. Хвърляте използваната капсула в някоя боклукчийска кофа или в канала. Дълги са само четири милиметра и широки два, след което поставяте новата капсула. След като завинтите новата, едно малко острие в задната част на пълнителя я пробива и презарежда системата. Газовите капсули са покрити с лепкаво вещество, за да не могат лесно да бъдат изпуснати. Разбира се, трябва да внимавате при боравенето със спринцовката, но трябва да сте много глупав, ако сам се убодете. Ако вашият човек действа под прикритието на диабетик, можете да обясните защо у него има спринцовка. Карти за използване на инсулин има навсякъде по света, а диабетиците нямат външни симптоми.
— Мама му стара, докторе — рече Дейвис. — Може ли с това да се инжектира и нещо друго?
— Ботулизмът е също смъртоносен. Блокира нервната система и предизвиква смърт от асфиксия също така бързо, но след това може да бъде открит в кръвта и наличието му е трудно обяснимо. Твърде разпространен е, но в микроскопични дози, защото се използва в козметичната хирургия.
— Лекарите го инжектират в лицата на жените?
— Само на тъпите — отвърна Пастернак. — Вярно е, че премахва бръчките, но тъй като умъртвява нервните клетки по лицето, те лишава и от способността да се усмихваш. Това не е точно по моята част. Има много токсични и смъртоносни химикали. Проблемът е в комбинацията от бързо действие и трудна откриваемост. Друг бърз начин да убиеш някого е да използваш малък нож в тила, там където гръбначният стълб влиза в основата на мозъка. Номерът е да застанеш точно зад жертвата и да поразиш сравнително малка цел с ножа, без той да заседне между прешлените. А от такова разстояние защо пък да не използваш малък пистолет със заглушител? Този начин е достатъчно бърз, но след това някои неща остават. Методът лесно може да бъде сбъркан със сърдечен удар. Той също е доста ефикасен — каза докторът с още по-ледена усмивка.
— Ричард, с това нещо си спечелихте заслужено хонорара — каза Хендли.
Професорът по анестезиология погледна часовника си и стана.
— Не искам хонорар, сенаторе. Това е заради малкия ми брат. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо друго. Трябва да хвана влака за Ню Йорк.
— Господи — каза Том Дейвис, когато професорът си излезе, — винаги съм знаел, че докторите имат лоши помисли.
Хендли вдигна един пакет от бюрото си. В него имаше общо десет „писалки“ с отпечатани указания за използването им, пластмасова торбичка с газови капсули, двадесет големи шишета с сукцинилхолин и куп спринцовки за еднократна употреба. — Сигурно е бил много близък с брат си.
— Познаваше ли го? — попита Дейвис.
— Да, познавах го. Беше свестен мъж. Имаше жена и три деца. Казваше се Бърнард, беше завършил Харвардския бизнес институт. Беше умен и много добър търговец. Работеше на двайсет и първия етаж на една от кулите близнаци. Остави много пари след себе си и семейството му е осигурено, а това все пак е нещо.