Той вдигна ръцете си, които завършваха с къси и дебели пръсти — no-скоро лапи. Размърда ги пред очите ми и ми демонстрира всичките си квадратни зъби в една широка, тъпанарска усмивка.
— Ако по някакъв начин можех да си уредя среща със Стивън Спилбърг — рекох, — двамата щяхме да станем адски богати.
Онзи се намръщи.
— Стивън Спилбърг? Бащата на космическите пътешествия?
— Какво? Не, бе, филмовия режисьор.
— Не и на моя свят.
— Искаш да кажеш, че на твоя свят Спилбърг е откривателят на космическите пътешествия?
— Също и на сладоледеното кисело мляко.
— Сериозно ли?
— И на антигравитационните ботуши, и на пуканките за микровълнова печка. Той е най-богатият човек в историята.
— Разбирам.
— Както и архитект на световния мир — изрече Бруно почтително.
Седнах. Това, което чух, май ми дойде в повече. Докато логичните изводи от думите на пришълеца си пробиваха с усилие път през дебелата ми кратуна, успях да формулирам следния въпрос:
— Означава ли това, че идиотските същества от хиляди различни светове ще започнат да изникват около мен отсега нататък?
— Не съвсем — беше отговорът. — Първо, не съществуват чак толкова сериозни причини някой да посети твоя свят — или който и да било друг впрочем. Има толкова много алтернативни реалности, че е почти невъзможно трафикът да се натовари в някоя от тях. Освен ако не е някаква толкова необикновена Земя, че да служи като примамка за туристите. Обаче няма за какво да се притесняваш — твоята Земя изглежда съвсем скучна и тривиална, съдейки по апартамента ти.
Пуснах покрай ушите си последното и казах:
— Но представи си само, че се разхождам по улицата, когато някой реши да се прехвърли. Това няма ли да предизвика някаква бъркотия?
— Едва ли — реагира Бруно. — Когато онзи се прехвърли за пръв път, ти даже не го видя. Ние се появяваме постепенно в полето на възприятията ти също като някой, когото наблюдаваш с периферното си зрение, а това изобщо не изглежда странно или свръхестествено.
Накарах го да отиде и да ми донесе още уиски. След третото настроението ми се подобри.
— Каза, че си нещо като ченге, нали? — попитах го.
— Наистина ли?
— Почти. Спомена, че този Стоун е издирван за не знам какво си престъпление. Ако не си примерен гражданин, изпълнен с желание да бъде полезен, то най-вероятно си ченге.
Той извади една значка от джоба на палтото си и ми я показа: ПОЛИЦИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ. Когато прокара палец по повърхността й, думите избледняха и се показа снимката му.
— Ето, сега наистина трябва да вървя. Греъм Стоун е твърде опасен, за да бъде оставен на свобода тук.
Съвсем наблизо до мен се намираше дистанционното за уредбата. Избрах един диск и започнах да усилвам звука, докато Бруно се изправяше и слагаше абсурдната си шапка. Когато парчето на „Батърфийлд Блус Бенд“ загърмя с всичка сила, пуснах един куршум в канапето до него, случайно пробивайки дупка в палтото му.
Той седна моментално на мястото си.
Намалих звука.
— Какво искаш? — попита.
Трябваше да призная, че се оказа доста хладнокръвен. Дори не си погледна палтото, за да провери на какво разстояние от тялото му всъщност е минал куршумът.
Вече бях заел позиция.
— Ще имаш нужда от помощ. Аз познавам това урбанизирано бунище, из което щъкат какви ли не отрепки. Ти — не.
— Имам си моите приспособления.
— Приспособления? Ей, ти не си Шерлок Холмс във викторианска Англия, мой човек. Това е Америка през деветдесетте — огромни градове! Тук изяждат мечките като теб на закуска.
Бруно изглеждаше угрижен.
— Не съм запознат подробно с тази реалност…
— Тогава ще имаш нужда от мен — казах, насочил колта си към него.
— Добре, давай тогава — рече рязко. Ако можеше да ме докопа, със сигурност щях да разбера колко бързо могат да се движат тези огромни юмруци.
— Работата е там, че аз всъщност съм частен детектив. Никога не съм харесвал полицаите със значки като теб, но и никога не съм отказвал да работим в съдружие, ако имам печалба от това.
В началото му се искаше да отхвърли предложението ми, но в следващата секунда се замисли.
— Колко?
— Да кажем, две хиляди за цялата работа.
— Две хиляди долара.
— Или два чифта от антигравитационните ботуши на Спилбърг, ако случайно си носиш от тях.
Той поклати глава.
— Забранено е да се пренасят революционни технологии през линиите на вероятностите. Случват се лоши неща.