— Ще ти се обадя утре! — извиках аз, като желаех повече от всичко, да мога да му обясня нещата още тогава, като знаех, че нямаше да мога. Форсирах двигателя и потеглих.
Едуард се пресегна за ръката ми.
— Спри колата — каза той, когато къщата и Чарли бяха изчезнали зад нас.
— Мога да карам — казах през стичащите се сълзи.
Дългите му ръце внезапно сграбчиха талията ми и кракът му отмести моя от педала за газта. Той ме придърпа през скута си, като отмести ръцете ми от кормилото, и внезапно той бе на шофьорското място. Пикапът не помръдна встрани и със сантиметър.
— Няма да можеш да откриеш къщата — обясни той.
Внезапно зад нас проблеснаха светлини. Обърнах се към задният прозорец с очи разширени от ужас.
— Това е просто Алис — увери ме той. Отново взе ръката ми.
Умът ми беше изпълнен с образи на Чарли на прага на вратата.
— Преследвача?
— Той чу края на твоето изпълнение — каза Едуард безрадостно.
— Чарли? — попитах уплашено.
— Преследвачът тръгна след нас. Сега бяга зад нас.
Тялото ми изстина.
— Можем ли да го надбягаме?
— Не. — Но той усили скоростта, докато говореше. Двигателят на пикапа изви протестиращо глас.
Планът ми внезапно не изглеждаше вече толкова брилянтен.
Гледах назад към фаровете на Алис, когато пикапът потрепери и тъмна сянка се изправи отвъд прозореца.
Смразяващият кръвта писък продължи само за част от секундата, преди ръката на Едуард да запуши устата ми.
— Това е Емет!
Той пусна устата ми и обхвана талията ми с ръка.
— Всичко е наред, Бела — обеща той. — Ще бъдеш в безопасност.
Спринтирахме през тихият град към северната магистрала.
— Не бях осъзнал, че все още намираш животът в малкият град за скучен — каза той общително, и знаех, че се опитва да ме разсее. — Изглеждаше така, сякаш се приспособяваш доста добре — особено напоследък. Може би сам се хвалех, че правя животът ти малко по-интересен.
— Не бях мила — признах аз, като игнорирах опитът му за развлечение, гледайки към коленете си. — Това беше същото нещо, което майка ми му е казала, когато го е напуснала с мен. Можеш да го наречеш удар под кръста.
— Не се тревожи. Той ще ти прости. — Усмивката му бе малка, но не докосваше очите му.
Вгледах се отчаяно в него и той видя голата паника в очите ми.
— Бела, всичко ще е наред.
— Но няма да е наред, когато не съм с теб — прошепнах аз.
— Ще сме отново заедно след няколко дни — каза той, като стегна ръката си около мен. — Не забравяй, че идеята беше твоя.
— Беше най-добрата идея — разбира се, че е моя.
Усмивката, с която ми отвърна беше безрадостна и изчезна незабавно.
— Защо се случи това? — Попитах аз, гласът ми заразителен. — Защо аз?
Той гледаше мрачно към пътят пред нас.
— Вината е моя — бях глупак да те изоблича така. — Гневът в гласът му бе насочен вътрешно.
— Нямах това предвид — настоях аз. — Бях там, голяма работа. Това не притесни останалите двама. Защо този Джеймс реши да убие мен? Има толкова много хора тук, защо аз?
Той се поколеба преди да отговори.
— Огледах доста добре умът му тази вечер — започна той с нисък глас. — Не знам дали е имало начин да избегна това, веднага щом те видя. Наистина вината е твоя отчасти. — Гласът му беше ироничен. — Ако не миришеше толкова привлекателно сочно, може би нямаше да обърне такова внимание. Но когато те защитих… е, това влоши нещата. Той не е свикнал плановете му да се осуетяват, колкото и незначителен да е предмета. Той гледа на себе си като на ловец и като на нищо друго. Съществуването му е погълнато от преследване и едно предизвикателство е всичко, което иска от живота. Внезапно му предоставихме едно прекрасно предизвикателство — голям род от силни бойци, всички загрижени да защитят единственият раним елемент. Нямаш си и на представа в каква еуфория е в момента. Това е любимата му игра, и ние я направихме още по-вълнуваща за него. — Тонът му беше изпълнен с отвращение.
Той се спря за момент.
— Но ако не бях застанал пред теб, той щеше да те убие още тогава — каза той с безнадежден гняв.
— Мислех си… мислех си, че не мириша за останалите така… както за теб — казах колебливо.
— Това е така. Но това не означава, че не си изкушение за всеки един от тях. Ако беше привлякла преследвача — или който и да е от тях — по същият начин, по който привличаш мен, това щеше да означава битка още там.