— Ще ми сипеш ли малко от това? Като пребит съм. — Той настъпи тока на ботушите си, за да ги свали, като се държеше за опора на стола на Едуард.
Взех храната си с мен, като я излапах набързо, когато му сложих вечерята. Изгори ми езика. Напълних две чаши с мляко, докато лазанята се затопляше, и изгълтах моето за да изгася огъня. Като свалих чашата, забелязах че млякото се разтресе и осъзнах, че ръката ми трепери. Чарли седна на стола и контраста между него и предишният му наемател беше комичен.
— Благодаря — каза той, когато му сервирах храната на масата.
— Как мина денят ти? — попитах аз. Думите ми бяха забързани — умирах да избягам в стаята си.
— Добре. Имахме добър улов… ами ти? Свърши ли всичко, което искаше?
— Всъщност не — беше прекалено хубаво навън, за да остана в къщата. — Взех си още едно голямо парче.
— Беше хубав ден — съгласи се той.
Какво подценяване, помислих си аз.
Като приключих и с последната хапка от лазанята, вдигнах чашата и доизпих останките от млякото ми.
Чарли ме изненада като се оказа наблюдателен.
— Бързаш ли?
— Да, изморена съм и искам да си легна по-рано.
— Изглеждаш по-скоро развълнувана — отбеляза той. О, защо, защо трябваше точно тази вечер да обръща внимание на всичко?
— Така ли? — беше единственото, което успях да отговоря. Бързо измих чиниите си в мивката и ги поставих наобратно върху кърпата, за да съхнат.
— Събота е — замисли се той.
Не отговорих.
— Нямаш ли планове за тази вечер? — попита той внезапно.
— Не, тате, просто искам да се наспя.
— Никое от момчетата в града не са твой тип, а? — Беше подозрителен, но се опитваше да се прави на спокоен.
— Не, никое от момчетата не ми е уловило окото още. — Бях внимателна да не наблегна на думата «момчета» в целта си да бъда честна с Чарли.
— Мислех си, че може би Майк Нютън… каза, че той е дружелюбен.
— Той е просто приятел, тате.
— Е, и без това си прекалено добра за тях. Изчакай да влезеш в колежа преди да започнеш да се оглеждаш. — Мечтата на всеки баща — дъщеря му да е вън от къщата преди хормоните да са заиграли.
— Звучи ми като добра идея — съгласих се аз, докато се качвах по стъпалата.
— Лека, миличка — извика той след мен. Без съмнение щеше да се ослушва цяла вечер, очаквайки да се опитам да се измъкна.
— Ще те видя на сутринта, тате. — Ще те видя да се промъкваш в стаята ми посред нощ, за да ме провериш.
Постарах се вървежът ми да звучи бавен и изморен, докато изкачвах стъпалата нагоре към стаята ми. Затръшнах вратата си достатъчно силно, за да я чуе, след което спринтирах на пръсти до прозореца. Отворих го и се наведох навън в нощта. Очите ми сканираха тъмното, непроницаемите сенки на дърветата.
— Едуард? — прошепнах аз, чувствайки се напълно идиотски.
Тихият, засмян отговор дойде иззад мен.
— Да?
Завъртях се, като едната ми ръка полетя към гърлото ми от изненада.
Той се бе излегнал върху леглото ми, като се усмихваше широко, с ръце зад главата си, краката му се провесваха от края, самото олицетворение на безгрижието.
— Оу! — задъхах се аз, като се свлякох нестабилно на пода.
— Съжалявам. — Той стисна устни, като се опитваше да скрие развеселението си.
— Само ми дай минутка да рестартирам сърцето си.
Той седна бавно, така че да не ме стресне отново. След което се наведе напред и протегна дългите си бели ръце, за да ме вдигне, хващайки ме за рамената сякаш съм малко дете. Той ме постави до себе си.
— Защо не седнеш при мен — предложи той, като постави студената си ръка върху моята. — Как е сърцето?
— Ти ми кажи — убедена съм, че ти го чуваш по-добре от мен.
Почувствах лекият му смях да разклаща леглото.
Седяхме там за един мълчалив момент, и двамата заслушани в забавящото ми се сърцебиене. Замислих се за Едуард в стаята ми, докато баща ми беше в къщата.
— Може ли една минута да бъда човек? — попитах аз.
— Разбира се. — Той направи жест с ръката си, за да продължа.
— Стой — казах аз, като се опитах да изглеждам строга.
— Да, госпожо. — И се превърна като в статуя на ръба на леглото ми.
Скочих на крака, като взех пижамата си от пода и несесера с тоалетни принадлежности от бюрото ми. Изключих лампата и се изнизах, затваряйки вратата.
Можех да чуя звука на телевизора чак от стъпалата. Затръшнах вратата на банята силно, за да не би Чарли да се качи да ме притеснява.